Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Как да пишем като готическия майстор Матю Луис

На български език, 200 години по-късно, за първи път излиза „Монахът“

Детайл от портрет на Матю Луис на Бърнард Фолк - Как да пишем като готическия майстор Матю Луис

Детайл от портрет на Матю Луис на Бърнард Фолк

Плод на революционните конвулсии, разтърсващи цяла Европа. Така описва Маркиз дьо Сад романът на Матю Луис „Монахът“ – първата книга, в която свещенослужител всъщност е злодеят. Бащата на ужаса Хауърд Лъвкрафт заявява, че с нея „литературата на страшното достига нови мрачни върхове“. А Стивън Кинг смята, че никога не е било писано нещо подобно.

monahutМакар и на повече от 200 години („Монахът“ първо излиза през 1796-а), за първи път ще четем един от прототипите на хоръра и на български език (изд. Deja Book). Книгата до дни ще бъде на книжния пазар у нас (в луксозно издание с твърди корици).

Освен че може да ни ужаси и притесни с наниза си от демонични пактове, изнасилвания, инцест (впрочем същински компедиум на готическия вкус), от Луис ценни съвети за изкуството на писането може да почерпят и авторите.

Преводачът на българското издание на „Монахът“ Слави Ганев представя десет от най-полезните умения и практики на Луис – валидни и до днес.

Упражнявай се усърдно и чети много

В своята кореспонденция младият автор веднъж заявява:

Казват, че упражненията водят до съвършенството. Упражнявам се настървено и ако това е вярно, един ден ще съм съвършен автор“.

Матю Луис е чел непрестанно поне на три езика и пише поне от четиринадесетата си годишнина. Само за период от шест месеца в Хага той завършва една комедийна постановка, не довършва един роман и създава „Монахът“. Тази плодотворност е резултат от неуморните му усилия да пише и да чете непрестанно.

Играй си с думите

Луис обожава думите с двойна употреба. В първите страници на „Монахът“ той често използва двойки думи с различно значение, които слага едни до други или на близко разстояние. Той прави това, за да свикне читателят с двойствеността на изразните средства. След това не се колебае да вкарва слова с повече от едно значение, като често едното е по-скоро жаргонно. Например търси сексуален и пряк смисъл в думи като „прониквам“, „достойнство“, „овал“ и т. н.

 Играй си със съзнанието на читателя

Предният похват илюстрира тази точка, но Луис използва и още нещо доста умело: описва сцените на насилие с почти еротично вдъхновение, понеже ги свързва с тръпката от сексуалното насилие, страха от сексуална ексцесия. Така се създава сексуализиране на несексуални моменти в повествованието и особено тези, свързани с насилие – читателят е свикнал със сексуалния мотив в поведението на героите и очаква да го забележи навсякъде. Така всъщност си самовменява да го открие.

Шокът е краен елемент на страха

Авторите преди Луис трупат атмосфера. Така те вдъхват чувства у читателя. И той използва това, но предпочита чувствата да стигнат до ексцес – до шокова фаза, с която да удари читателя по-силно. Така например натрупаното напрежение от страха следва да се освободи чрез сцена на ужас, която да ни стресне.

Кратките изречения са напрежение

Когато облагородява атмосферата на произведението си, Луис използва по-дълги изречения, отколкото в напрегнатите моменти. Кратките изречения създават усещане за скорост у читателя, а тя – за напрежение. Луис е един от първите автори, използвали този похват.

 Лъжи читателя неуморно

„Монахът“ е специфичен със сюжет, подобен на руската матрьошка. Луис неуморно въвежда читателя си в „грешни пътища“. Изграждаме си убеждение, което авторът ни доказва, че е погрешно, а после ние си изграждаме ново убеждение според видяното от него… то също се оказва грешно и така много, много пъти. Верижната измама на Луис е похват, специфичен за него.

Добро? Зло? Главен герой? Главен злодей?

Според общата постановка винаги добрият герой е главен. Защо? Защо да не обърнем нещата, ако решим? Имаме уникални злодеи, които са оставили в цялата човешка култура много по-ярка следа, отколкото добрите герои, които им се противопоставят: граф Дракула, чудовището на д-р Франкенщайн, Дарт Вейдър… кой ли още не. Луис създава първия антигерой в роман и така дава пример на много творци.

Балансирай между философията и чувствата

Не за всеки читател е приятно да бъде засипан от тонове философия, без това да жегне и чувствата му. Някои писатели изпадат в тази крайност и книгите им се превръщат по-скоро в учебници, отколкото в художествени произведения. Други правят тъкмо обратното. Тогава прозата или започва да се приближава твърде много до поезията, или остава много безсъдържателна. Луис открива, че дългите произведения в проза могат да бъдат не просто храна за ума, но и храна за сърцето и емоциите. Той вмества балансирани количества между философията, която показва на читателя, и чувствата, които му вменява.

 Експериментирай

Луис никога не се е страхувал да експериментира. Той създава първия антигерой, сътворява жанра на ужаса, спомага за обособяването на трилъра, научната фантастика, метафизичната проза, еротиката, баща е на сложния сюжет, вкарва силна емоционалност в роман, създава образите на зловещия монах и на първото немъртво същество от плът и кръв в прозата, използва пръв похвата на биографичната ретроспекция и „верижната лъжа“, за която споменахме… дори вкарва африкански герои в произведението си „Привидението в замъка“, воден от естетиката на изкуството и подтекста. Тези експерименти, тези уникално новаторски за времето си идеи са го направили прочут.

Не обръщай внимание на злобната критика

След публикацията на „Монахът“ Луис непрестанно е бил критикуван в публичното пространство. Книгата му е била наричана „неморална“, „богохулна“, „неподходяща да се намира в обращение“ и какво ли още не. Клюки и клевети за него са се появявали непрестанно във вестниците в продължение на десетилетия. Обвинявали са го в плагиатство, атеизъм, хомосексуализъм, асексуалност, измами. Той обаче не се е поддавал на лъжите. Следял ги е, боляло го е, но никога не е паднал до нивото на хулителите си. Запазил е мълчание за всичко и е продължил да твори.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах