Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Атеизмът не е идея на модерния ум, а битка от древността

Учен от Кеймбридж твърди в книга, че религиозната вяра не е фундамент за човечеството

Атеизмът е бил широко разпространен по времето на Сократ. - Атеизмът не е идея на модерния ум, а битка от древността

Атеизмът е бил широко разпространен по времето на Сократ.

Атеизмът не е модерно схващане от Просвещението, а датира чак до Античността, се твърди в нова книга на професор от университета в Кеймбридж. В нея се оборва предположението, че човечеството по природа е предразположено да вярва в богове.

В „Битка с Боговете“ Том Уитмарш, професор по гръцка култура, излага серия от примери, от които се вижда, че атеизмът е съществувал в политеистична Елада. Трудът е, според автора, частичен „опит да се изкопае древният атеизъм изпод развалините, натрупани от хилядолетия хули от страна на християнството“.

Уитмарш смята, че нарастващата тенденция религията да се третира като „програмирана“ у хората е тревожна.

„Опитвам се да развенчая битуващата идея, че религиозната вяра е фундамент за човечеството“, казва професорът пред „Гардиън“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Книгата оспорва атеизма като „модерно схващане, продукт на Просвещението“, както и модела на мислене, че той „би бил немислим без идеите за светската държава и науката като съперник на религиозната истина“.

Според Уитмарш, това е мит „подхранван от двете страни на дебата за „новия атеизъм“. Привържениците му искат да покажат скептицизъм към свръхестественото като резултат на постепенното затъмнение на научния прогрес към религията; а вярващите искат да го видях като патологичен симптом на упадъчния западен свят, овладян от капитализма.

„И двете позиции имат вина за модернистката суета. Невярването в свръхестественото е старо като света. Единствено дълбокото непознаване на класическата традиция може да доведе до мисълта, че европейците от XVIII век са първите, които се изправят срещу боговете.

Склонни сме да гледаме на атеизма като идея, появила се наскоро в светските западни общества. Риториката, която се използва за обяснението му, е хипермодерна. В действително ранните общества са много по-способни да държат атеизма в спектъра на онова, което считат за нормално.

Вместо да правят преценки на базата на научни основания, ранните атеисти правят това, което изглежда е универсалното възражение около парадоксалната природа на религията – фактът, че тя иска от теб да приемеш неща, които интуитивно не са в твоя свят. Фактът, че това се е случвало хиляди години по-рано, предполага, че такива форми на недоверие може да съществуват във всички култури – и навярно съществуват.“

В IV в. пр. Хр. Платон описва вярващ, който изобличава атеист:

„Ти и приятелите ти не сте първите, които заемат този възглед за боговете! Страдащите от това заболяване винаги ще ги има – повече или по-малко.“

„Може и да се сепнем от идеята за заболяването – пише Уитмарш, – но Платон като цяло е прав. В историята и в различните култури е имало мнозина, които се въздържат от вярата в божественото.“

Те варират от Карнеад, глава на Платоновата академия пред II в. пр. Хр., който заявява, че „вярата в боговете е нелогична“, до епикурейците, които в Античността често са наричани atheoi (безбожници), и атеистичните писания на Ксенофан от Колофон.

Други примери са текстове, посветени на Асклепий, от около 320 г. пр. Хр. – един от тях е за човек, загубил възможността да движи пръстите си, който се подиграва на историите на чудодейните лекове и отказва да повярва в тях.

„Когато той заспал в светилището (ритуална дейност, известна като инкубация), Асклепий се явил в съня му – пише Уитмарш. – Пръстите му били излекувани, но богът го смъмрил: „Тъй като ти не повярва в неща, които не са невероятни, името ти оттук насетне ще бъде Неверникът (Apistos)“. Отвъд прекрасната самодостатъчност на историята – чудо за някой, който не вярва в чудеса – тя предлага ценно доказателство за религиозния скептицизъм в практиката, възприета от обикновения елин в ежедневието му.“

Уитмарш твърди още, че разнообразието на политеистични общества в Древна Гърция означава, че няма такова нещо като религиозна ортодоксалност, както няма и духовници, които могат да кажат на хората как да живеят. Това значи, казва изследователят, че макар и на атеизма да се е гледало като на грешно виждане, той обичайно е бил толериран – макар и не в случая на Сократ, екзекутиран в Атина за „непризнаване на боговете на полиса“.

Самият Уитмарш не заема позиция истина или лъжа е атеизмът, но в предговора на своята книга изразява „своята силна убеденост – станала все по-силна в хода на проучванията си – че културният и религиозен плурализъм и свободният дебат са абсолютно необходими за добър живот“.

„Повечето култури в историята на човечеството са имали форма на свръхестествена вяра, по един или друг начин – обяснява той. – Би било трудно да се отрече, че това е нормата. Но не е като да кажеш, че всеки човек, във всяка култура е бил „абониран“ за това.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах