Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

47 г. по-късно Ватикана най-сетне успя да купи картината на Вукадинов

Легендарна история, в която социалистическа България отказва да продаде една картина, обявявайки я за национално богатство

Иван Вукадинов, „В памет на героите“. Снимка: Галерия „Ракурси“ - 47 г. по-късно Ватикана най-сетне успя да купи картината на Вукадинов

Иван Вукадинов, „В памет на героите“. Снимка: Галерия „Ракурси“

Една прочута история, случила се преди 47 г., стигна до щастлива развръзка. Картина на Иван Вукадинов, поискана някога от Ватикана, най-сетне ще влезе в колекцията на папските музеи. Преди да бъде пратено, произведението ще бъде представено за три дни пред българска публика – от 7 до 9 януари в столичната галерия „Ракурси“. Там ще бъде изложена само една картина: „В памет на героите“. 

Картината впечатлява ватиканските специалисти през 1975 г., когато участва в изложба на българско изкуство в Рим. Тогавашният ни посланик в Италия Венелин Коцев посредничи за покупката, изпращайки в социалистическа България телеграма, че Ватикана възнамерява да разшири сбирката си със съвременно изкуство и смята да започне с картината на Вукадинов. От България не отговорят веднага, а след известно мълчание пращат отказ и основанието е, че картината е национално богатство и не се продава. Дали поради ревност между колеги в лицето на тогавашното ръководство на Съюза на българските художници, или поради друга причина, отговорът е категоричен. Не помага и намесата на папския нунций в България.

„В памет на героите“ е върната в България и разбирайки за отказа, Вукадинов се обижда на България, на тоталитарната система, която отказва дори картината му да напусне затвора, в който е поставена страната. Зарича се да не показва никога творчеството си в България. И изпълнява своята закана – до идването на промените, когато през 2006 г. се завръща в художествения живот на София, участвайки в една изложба годишно – на Ивановците в „Ракурси“: Иван Кирков, Иван Стоилов – Бункера, Иван Димов, Иван Андонов, Иван Колев, Иван Милев, Иван Кънев, Иван Нинов… и Иван Вукадинов. На Ивановден.

И така до наши дни, когато от Ватикана отново проявяват интерес, търсейки съдействие от Националната галерия за придобиването на същата картина: „В памет на героите“.

На 7 януари, Ивановден, почти половин век след онзи отказ, Вукадинов ще покаже картината, заради която се бе изолирал от публиката. На финала на тази история художникът вече е почти на 90.

Родом от с. Ломница, Пернишко, Вукадинов завършва Национална художествена академия в София. Показвал е произведенията си в Италия, Франция, Великобритания, Русия и Латвия. През 70-те години успява да привлече вниманието на италианските колекционери с четири изложби в Рим, Арецо, Пиза и Гросето.

Изолацията от художествената сцена, която сам си налага, Вукадинов нарушава само два пъти – в годината на изложбата в Рим, 1975-а, в София се открива негова самостоятелна изложба в Галерия „Райко Алексиев“, където е изложена и въпросната картина. Експозицията представя няколко цикъла, „В памет на героите“ е част от „Българско Средновековие“. През 1980 г. художникът прави изложба в същата зала.

„На фона на развитието на българското изкуство от 60-те години на XX век и насам, картините му са твърде неконвенционални, поведението му – неконформистко, освободено от желание за почести, слава и шума на деня. Като прибавим към това и още някои особености на неговия характер – затворен и мълчалив – и на творческия му подход, много личен и неподражаем, той бе не само различен, не само открояващ се като индивидуалност и художествени инвенции, но и в истинския смисъл на думата неповторим, уникален, несравним с останалите. Накратко: ярко самотен. Картините му са своеобразни модерни икони, посланици на Византия, на тази култура, без която средновековна и модерна Европа не би могла да бъде представена цялостно. Те носят особена генетична памет и в този смисъл прехвърлят мостове между египетското изкуство, това на Микена и етруските, на Боянската църква и Капела „Скровени“ на Джото, на Пиеро дела Франческа и Кандински. Тези културни препратки и съвършено пластично визионерство превръщат картините му в истинска живописна ценност“, казва проф. Аксиния Джурова, която е написала две книги за Иван Вукадинов – от 1978 г. и 2015 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Младост

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах