Всички мислеха, че е весел, а той беше тъжен: с веселието прикриваше тъгата си.
Всички мислеха, че е обграден с приятели, а той беше сам. Много сам!
В краткия си и много дълъг живот той срещна само един, който го разбираше напълно. И едната споделена нощ в запустялата мелница беше достатъчна, за да се намерят един-друг и да слеят духа си, съединен в делото и съдбата им в жертвеното върховенство за свободата на България.
Искаше да доближи идеята до хората, а те не я разбираха, или по-скоро не я разбираха в цялата й дълбочина, противоречия и строгост – разбираха я само в оная й част, която им беше по-лесно достъпна. Само оня, на когото ножът бе опрял до кокала, и малцината смелчаци и идеалисти, които се бяха отрекли от всичко заради България, вървяха след него и държаха делото му.
Всички мислеха, че са много, а те бяха малцина.
Внушава се, че навсякъде са го приемали с открито сърце, а го приемаха със страх и предпазливост. Защото знаеха, че е опасен човек и всеки са боеше за чергата и животеца си.
Той плащаше, за да нощува, плащаше, за да се храни, плащаше!
Разправят се легенди за безстрашието му. Да. Беше безстрашен. Но това не значи, че не изпитваше страх. Преодоляваше го с волята си, с ума си, калявайки се в суровия си живот с издържливост.
Всички разчитаха на него. Той можеше да разчита само на себе си и знаеше това.
Говореха, че предизвиквал дявола, като се преобличал и го мамил по петите си. А всъщност беше предпазлив, защото делото изискваше предпазливост. Да, беше се наложило веднаж да се измъкне в женски дрехи и още веднаж-дваж по принуда да се представи за друг – не разполагаше с гардероба на Холивуд, нито си въобразяваше, че играе такава важна роля, каквато всъщност всеотдайно изигра в историята на един цял народ.
Представяха го като неуморен, а всъщност беше много уморен. Беше уморено тялото му, беше уморен духът му, беше уморена вярата му, макар че не се предаваше. Бореше се за другите и за себе си. Бореше се, съпротивлявайки се на безразличието вън и на отчаянието вътре в себе си.
Ако не беше толкова уморен, нямаше да бъде хванат.
Мислеха го непукист, а той преживяваше всичко дълбоко и силно: преживяваше го сам, скрит в себе си, защото нямаше с кого да го сподели.
Всички мислеха, че го познават и че го разбират, а всъщност никой не го познаваше и не го разбираше – него, най-добрият. Най-умният. Най-човечният. Най-скромният. Най-стеснителният. Най-всеотдайният, който не създаде дом заради Делото и се отрече от всичко и от себе си за бъдещето на един народ, когото обичаше.
Заслужихме ли тая жертва?
Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение