Експеримент в Народния театър: управлява не артист, а финансист

Останал вече година без титуляр в директорското кресло, Народният театър прокарва по неволя нова практика – какво е да бъде управляван не от артист или режисьор, а от финансист. И.д. директорът Милица Трайкова на първо време не само стабилизира трупата, а и вдигна заплатите. И вместо да си играят временно старите спектакли в очакване на художествената политика на хипотетичния си нов директор, от трупата обявиха три премиерни спектакъла.

Синята птица, 24 и 25 март

Мариус Куркински подготвя „Синята птица“ от Морис Метерлинк за Голямата сцена на театъра. Спектакълът е с премиерни дати 24 и 25 март. Преди повече от 20 години Куркински е размишлявал над философските послания на драматурга-символист от 1908 г., поставяйки този текст в Учебния театър на НАТФИЗ. „Синята птица” е пътешествие на две деца – пътешествие на невинността – в царството на живота и смъртта, на деня и нощта, на миналото и бъдещето в търсене на щастието.

Морис Метерлинк е носител на Нобелова награда за литература (1911) „за многостранната му литературна дейност, особено за драматическите му произведения, характеризиращи се с богатство на въображението и поетическа фантазия”.

„Посвещавам този спектакъл на онзи човек, който помни своя детски сън”, казва Куркински.

В ролите ще видим Димитър Николов, Ванеса Лу, Рени Врангова, Илиана Коджабашева, Веселин Анчев, Василена Винченцо, Валентин Ганев, Виктория Колева, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Милена Атанасова, Албена Колева, Дарин Ангелов, Дамян Тенев, Виктор Танев, Цветомира Даскалова, София Бобчева, Благовест Благоев, Биляна Петринска, Теодор Елмазов, Албена Ставрева, Вяра Табакова.

Преводът е на Невена Стефанова. Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката – на Емилиян Гацов.

Ничия земя, 21 и 22 март

Във втората половина на месец март предстои ново заглавие и на Камерната сцена в Народния. Стоян Радев поставя „Ничия земя“ от Данис Танович. Премиерните дати са 21 и 22 март.

Танович е босненски режисьор и сценарист, роден в Зеница през 1969 г. „Ничия земя” (2001) е дебютът му в игралното кино (Танович е сценарист и режисьор на лентата), филмът му донесе печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. Кинотворбата, която се движи на границата между абсурда с балкански привкус и чистата трагедия, разказва за трима войници по време на войната в Югославия (1992-1995), срещнали се в окоп между двете фронтови линии – на „ничията земя“, а единият от тях лежи върху скачаща мина.

В ролите влизат Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, Йордан Петков, Зафир Раджаб и Лили Сучева.

Преводът е на Нева Мичева. Сценографията и костюмите са на Елица Георгиева, а музиката – на Стоян Радев.

„Войната никога не свършва… Интересното в случая е, че враждуващите страни – босненци и босненски сърби – са много близки във всякакъв смисъл. Оттук и впечатлението, че непримиримите различия помежду им са несъществени, а конфликтът – несъстоятелен. Ако този текст все пак успява да добави нещо малко по-различно към вече известното в обстойно разработената военна тема, то се състои в появата на инерцията – безкрайната инерция на унищожението”, казва режисьорът Стоян Радев.

Слугините, 18 и 19 март

Навремето заклеймяван като рушител на добрите нрави, а днес е един от класиците на модерността, към Жан Жьоне безразличието е невъзможно. Особено когато го поставя Диана Добрева, която има вкус към провокациите. На 18 и 19 март на Сцена на IV етаж излизат „Слугините“ от Жьоне.

В ролите са Жорета Николова, Александра Василева и Диана Добрева. Режисьорката е автор на сценографията и костюмите. Преводът е на Валентин Маринов – Пело, музиката – на Петя Диманова.

От Народния анонсират спектакъла с думи на Жан Жьоне:

„Ние впрягаме всичките си способности, за да си измислим прекрасна роля в луксозен живот. Толкова се оплитаме във фантазиите си, че стоим безделни, когато трябва да заживеем действително. И ако все пак случайно ни се падне някакъв такъв живот, не съумяваме да изпитаме щастие, защото вече са се изчерпали неговите наслади и многократно сме се потапяли в илюзорната представа за тях – в хилядите възможности за слава и богатство. Вкусът ни е притъпен.”