Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Човекът, който доведе марсианците на Земята

Годишнината от рождението на Хърбърт Уелс е толкова важна, колкото и тази на Шекспир

Кадър от филма „Война на световете“ (2005) на Стивън Спилбърг. Марсиански бойни машини унищожават света, какъвто го познаваме. - Човекът, който доведе марсианците на Земята

Кадър от филма „Война на световете“ (2005) на Стивън Спилбърг. Марсиански бойни машини унищожават света, какъвто го познаваме.

След няколко седмици жителите на Уокинг във Великобритания ще започнат необичайни и неземни тържества. Те ще отбележат унищожението на собствения си град от извънземни нашественици с поредица от концерти, изложби, туристически разходки и лекции – които ще продължат до есента.

Всичко това е посветено на най-прочутия жител на Уокинг – Хърбърт Уелс, написал „Война на световете“, една от най-великите научно-фантастични книги, докато е бил в града, разказва „Гардиън“. Действието в романа се развива именно там – и на страниците му детайлно е описана разрухата, причинена от марсианците.

Празниците са по случай 150-ата годишнина от рождението на писателя. Покрай нея и в национален план вече има събития – на сцена в Лондон отново е мюзикълът по „Война на световете“ на Джеф Уайн, а по телевизията регулярно вървят филми и сериали по истории на Уелс. Голяма научна конференция за творчеството му пък ще има през юли.

„Хърбърт Уелс е визионер – той пише за атомната бомба, танка, самолета и интернет далеч преди да са изобретени, а също така е наистина въздействащ писател, един от най-изящните ни романисти – казва проф. Саймън Джеймс от университета в Дърам. – Годишнината от рождения му ден е толкова важна, колкото и тази на Шекспир. Романите му „Машината на времето“, „Невидимия“ и „Война на световете“ са първите наистина научно-фантастични книги, писани на английски език. Не на последно място, Уелс е отдаден защитник на човешките права.“

Хърбърт Уелс се пренася в Уокинг с новата си приятелка Катрин Робинс през 1895-а – с цел да избегне замърсеният въздух на Лондон. Малката им къща днес е част от основната железопътна линия към столицата, въпреки че тогава е била сравнително изолирана.

Следобедите Уелс е работил по книгите си. Сутрин обаче правел дълги разходки – с новоизобретените велосипеди, тъкмо набиращи популярност – до покрайнините на града и дори до съседни селища като Чобъм и Сенд. Той наблюдавам пейзажа в детайли – пясъчните насипи, обществените сгради, канала, жп линиите – и по-късно в биографията си пише, че е пътувал на колелото си из района, за да реши кои са „подходящите места и хора за разрушение от моите марсианци“.

Това е любопитна рецепта – удобното познаване на градския фон, изправено пред извънземния ужас.

„Уелс внимателно съпоставя реализма на викторанските предградия с фантастичното посещение на марсианците, за да подчертае колко ужасяващо и странно изживяване би било то“, казва историкът Питър Бек, работил по проекта в Уокинг.

Крайният резултат е не само научно-фантастичен шедьовър, но и една от най-яростните антиимпериалистки творби, писани някога. Уелс се насочва специално към Лондон – тогава „най-великият град в света“, както сам казва – за да сравни съдбите на неговите граждани, пометени от марсианците, с онези на тасманийците, заличени от британските колонизатори през 1870-а.

„Нима сме такива апостоли на състраданието, че да се оплакваме, ако марсианците воюват в същия дух?“, пита Уелс.

Рядко пейзажът вдъхновява такава революционна работа. Туристическата разходка на Уелс за днешните му почитатели, около 5 километра, започва от дома му, през бившите железопътни линии, над канали и през обществените пространства с насадени борове и храсти, почернели от топлинните лъчи на марсианците. (А карта на маршрута скоро ще бъде достъпна за сваляне от сайта на местния общински съвет.)

Цялата разходка завършва при статуята на бойна машина, използвана от марсианските нашественици. На 21 септември, годишнината от рождението на Уелс, наблизо ще бъде открит бронзов паметник на писателя – и така ще се отбележи краят на честванията.

„Това е перфектният начин да запомним един велик жител на Уокинг“, казва Бек.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах