Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Александър Кьосев: Не будител, българският интелектуалец е жироскоп

Защо културата е последна грижа на държавата? Защото държавата е безгрижна, казва културологът пред Въпросите на Площада

В България всяко влияние свършва на прага на собствения ти дом, казва проф. Александър Кьосев. - Александър Кьосев: Не будител, българският интелектуалец е жироскоп

В България всяко влияние свършва на прага на собствения ти дом, казва проф. Александър Кьосев.

Дали днешният будител е интелектуалец? Не, той е жироскоп, казва Александър Кьосев с поглед към Йордан Радичков. Във време, в които безнаказано се рушат архитектурни шедьоври, а древни руини безобразно се надстрояват, поканихме професора по европейска културна история да отговори на „Въпросите на Площада“.

Проф. Кьосев е убеден, че травма в българското изкуство има – и тя носи името „европейци сме ние, но не дотам“. Творците днес, както и всички хора, страдат и от предразсъдъци. А кой е един от най-важните от тях? Че нямаш никакви предразсъдъци.

Какво е мястото на българското изкуство в световния контекст, кои са влиятелните и недооценените творци у нас, има ли мрежи в културата и може ли да съществуват живи класици – Александър Кьосев отговаря на „Въпросите на Площада“.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Не, то живее в собствено време или още по-добре казано в собствени изолирани провинциални времена. Има изключения, разбира се.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Не ми харесва въпросът, затова няма да му отговарям.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Влиятелни по отношение на какво? Георги Господинов и Недко Солаков са най-известни по света, но едва ли са най-влиятелни в България. В България всяко влияние свършва на прага на собствения ти дом.

– А кои са недооценените?

– Димитър Гочев. Ани Илков. Виктор Пасков. Поколението на 80-те.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Тук думата „мрежа“ е по-подходяща. Днешното изкуство съществува в мрежи, които се стремят да станат институции, но без отговорностите на институциите.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Коледа, Великден и Денят на Европа.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– То е негативно. Гаврата с недвижимото българско културно наследство, неговото подменяне с крепости и бутафория.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– „Критика и хуманизъм“, „ЛиК“, „Сиела“ с изключения.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Не, той е жироскоп (по въпроса виж Радичков).

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Думата „класик“ и думата „съвременност“ се изключват взаимно.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Да, ако има такива зомбита, живи мъртъвци – да им забранят публичните изяви.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Да са съвременници на всички епохи с изключение на настоящата.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Не, има битка между едни мрежи и други мрежи. На някои от мрежите им е много удобно да наричат себе си млади, тогава другите стават стари.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Всички хора страдат от предразсъдъци. Един от важните е, че нямаш никакви предразсъдъци.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Темата за съвременността, в дълбокия, нефейлетонен смисъл на това понятие.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Не, не избягват, но рядко умеят.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Разбира се. И тя носи името „европейци сме ние, но не дотам“. Сега нещата се усложниха, защото се оказа, че и европейците не са дотам европейци.

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото държавата, дълбоко в себе си, е безгрижна.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“

– А мърша. Но аз няма да  свърша тук като стихотворението, а ще напомня, че същият Петко Славейков е имал глупостта или величието да се грижи за работите на този народ цял живот. Мрънкал е малко, викал е понякога „не пей ми се…“ и „уморените заспаха“, но накрая все пак жестокостта му се е сломявала, винаги.


Всички интервюта от „Въпросите на Площада“

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Още по темата

И думи трябват, и дела

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах