Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Трябва ли им министерство на частните медии?

Предварителната хореография на една обществена дискусия за четвъртата власт в парламента

Снимка: „Дарик“ - Трябва ли им министерство на частните медии?

Снимка: „Дарик“

На 10 март БНТ 2 и БНР излъчиха директно заседанието на Комисията по културата и медиите. Темата, предложена от две парламентарни комисии, беше „Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии“.

Каквато темата, такава и дискусията.

Да подпъхнеш ролята и мястото на регулаторните органи заедно с обществените медии вече показва как обществените медии и регулацията са мислени в един порядък. Регулаторите КРС и СЕМ не са равностойни на БНТ и БНР. Разбирането за обществената функция на операторите не би трябвало да се промени с промяна в статута на регулаторите, с тяхното обединение или разделение. Те би трябвало да са органи, в които има независими експерти. Но те самите като органи не са независими. За разлика от тях, БНТ и БНР (и всеки друг обществен оператор, защото ние засега свеждаме обществените медии само до две) отдавна трябваше да са независими от държавния бюджет медии.

Но организираната от парламентарните комисии дискусия показва два проблема: първия – какво депутатите наричат „дискусия“. А съответно, изобрази как си представят публичното обсъждане на важен проблем като бъдещето на медийната регулация. Според това, което видяхме на 10 март, Полина Карастоянова кани участниците в дискусията. Не стана ясно какви са критериите, по които са избрани участниците. Но пък от изказванията им стана ясно, че някои знаят какъв е дневният ред, други го определят, трети идват като „на дискусия“. Някои са поканени, защото са много активни през годините, като Диана Андреева; други, като Венелина Гочева, са поканени, защото: „Поли ми се обади“. Мартин Захариев е поканен като „наш сътрудник“.

Та преди да се запитат за обществената мисия на обществените медии, някои от участниците се питаха обществена ли е обществената публична дискусия на 10 март?

Наложи се водещата дискусията, председател на парламентарната комисия Полина Карастоянова, да обясни, че „има изключително висока степен на чувствителност за това, което бихме тръгнали да правим“. И затова е добре първо да се видят, а после да го подадат като предложение. Стряскащо беше да се чуе, че нямало принципал, който да „отговаря за медиите“, та чак се наложи Мария Стоянова от СЕМ да обясни, че това е Министерството на културата. Но – поправи я Карастоянова – то не се занимавало с частните медии. И затова тя била казала, че „медиите като четвърта власт са си сами министерство“. С което дискусията, която така и така не беше дискусия, беше обречена.

Всъщност, на 10 март на екраните си видяхме симулация на публичност, видяхме как едни хора на една маса си казват имената и институциите, които представляват. Даже се видя как от един орган отиват в друг орган или от една професионална организация в друга… и така вече поне десет години. Чу се как парламентарната комисия по културата и медиите иска да затвори дискусията в „работна, експертна среда“, как АБРО, Асоциацията на телевизионните продуценти и Мартин Захариев вече знаят за това предложение и са дошли да кажат, че много искат да са работещи експерти. Дали другите участници искат да работят в „работни“ комисии? Ами нямаше такъв въпрос.

Вторият проблем беше в разбиранията на участниците за двете най-повтаряни думи – „конвергенция“ и „среда“. Ефтим Милошев, който представляваше продуцентите, непрекъснато повтаряше как иска „силна среда“, „силен“ медиен регулатор и „силна“ обществена телевизия. Навремето, през 90-те години, по същия начин повтаряха как искат силни частни медии, за да може БНТ да има конкурентна среда, и всичко щяло да се оправи. Като че ли не се оправи?!

Освен това, Милошев смята, че така ще защити „творческите професии“, защото само продуцентите в момента ги представлявали. Всъщност, от изказването на 10 март стана ясно, че „силна“ обществена медия значи силно финансиране от сигурния държавен бюджет. В някои от изказванията медийната среда придоби неизмерим обхват.

От БНТ 2 видяхме, че „конвергенция“ си има различни значения – според институцията и според експертността. Едно е сигурно – под конвергенция на тази среща се разбираше сливането на БНР и БНТ. „Обединение“ поиска Валерий Тодоров като представител на УС на СБЖ. Мартин Захариев предложи дефиниция: „Да запазим свободата на словото и плурализма, качеството на съдържанието, да отворим вратите за технологичните нововъведения и иновации, да запазим универсалността на покритието и технологичната неутралност на платформите. Това е конвергенция.“

Не е това конвергенция. Но пък Захариев е автор на опорните точки за дискусията, така че няма да влизаме в спор. Венелина Гочева поиска да мислят и за регулация на многото интернет медии, които повтарят „тях“ като съдържание. Отново Захариев и Валерий Тодоров произнесоха думите „холдинг“ и „дружество“.

И някак напълно в разрез с предварителната хореография на т.нар. дискусия, защото дискусия нямаше, прозвуча изказването на журналиста Бойко Василев, че БНТ сама е поела отговорността да изгражда правилата, по които работят в обществената медия. Докато чакат държавата да реши как ще финансира БНТ и БНР.


Източник: в. „Култура“. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „За бъдещето на регулаторите и медиите“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg