Да засадиш дърво, да построиш дом, да отгледаш дете… Казват, че това били целите на земното ни битие. Домове вдигаме като замъци, деца отглеждаме като принцове. С дърветата нещо не ни се получава. Може би защото очакваме, че няма да вкусим плодовете им приживе и няма смисъл да се морим за някой друг, който ще ги бере. Това мислене, което в същността си обрича света на болезнена временност, е пагубно, но вездесъщо.
В Разград преди година и половина похарчили 5,5 милиона лева за озеленяване. Избрали лесните за отглеждане туи – засаждаш ги и оставяш слънцето и дъждът да се грижат за тях. Тази година погледнали – дръвчетата били мъртви. Разкопали да видят защо. Оказало се, че тези, които са ги садили, са ги заравяли заедно със саксиите в земята, съобщи в репортаж Би Ти Ви.
За година и половина 5,5 милиона лева са умрели под слънцето и дъжда. По-страшното е, че стотици дръвчета са били убити от нечия глупост, мързел, безхаберие… Сякаш са зазидали деца в стаи без изход и са се надявали да ги видят живи година и половина по-късно.
Някакви хора са били толкова глупави, че не са се досетили, че трябва да махнат разсадните контейнери от корените на дръвчетата. Или ги е домързяло да се туткат с досадното измъкване на стотици пластмасови саксии от коренищата. А може да не са им платили достатъчно, за да се замислят. Не са техните дръвчета в техния двор, че да им пука. Не са дали пари от джоба си, че да ги заболи.
Това мислене, което смъртта на стотици туи в Разград изкара на бял свят, е масово, навсякъде и за всичко. То е заразно, пандемично. Вече се е разпростряло върху цялото общество. Същото мислене е причина да носим маски под носа или изобщо да не ги носим – „не ми пука”, „и така може”, „който го е страх, да се пази”. Същото мислене е причина да няма лекарства в аптеките – „моето е най-важното”, „не ми дреме какво ще стане с другите”. Заради този мисловен недъг умират хора по пътищата – „никой няма да ми каже как се кара”, „аз знам по-добре от ония, дето пишат правилата”. Най-меката проява на това сгрешено мислене е неграмотната употреба на българския език, елементарните грешки, които го убиват.
Време е да разберем, че безхаберието и глупостта са екзекутори. Виждаме го, когато умират стотици туи. Не си даваме сметка, че отдавна се случва и с хора. Здравеопазването например днес издъхва, защото не сме се грижили за него навреме, посадили сме го със саксията, надве-натри, през куп за грош. Колкото да покажем, че е налично, да извадим документи, че сме платили куп пари за него. А щом сме ги платили, значи е налично.
Те и туите са налични. Само че са мъртви.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение