Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

5,5 млн. причини да убиеш дърво и държава

В Разград изсъхнаха стотици туи, засадени със саксиите - платени с народна пара

Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви - 5,5 млн. причини да убиеш дърво и държава

Снимка: Стопкадър от Би Ти Ви

Да засадиш дърво, да построиш дом, да отгледаш дете… Казват, че това били целите на земното ни битие. Домове вдигаме като замъци, деца отглеждаме като принцове. С дърветата нещо не ни се получава. Може би защото очакваме, че няма да вкусим плодовете им приживе и няма смисъл да се морим за някой друг, който ще ги бере. Това мислене, което в същността си обрича света на болезнена временност, е пагубно, но вездесъщо.

В Разград преди година и половина похарчили 5,5 милиона лева за озеленяване. Избрали лесните за отглеждане туи – засаждаш ги и оставяш слънцето и дъждът да се грижат за тях. Тази година погледнали – дръвчетата били мъртви. Разкопали да видят защо. Оказало се, че тези, които са ги садили, са ги заравяли заедно със саксиите в земята, съобщи в репортаж Би Ти Ви.

За година и половина 5,5 милиона лева са умрели под слънцето и дъжда. По-страшното е, че стотици дръвчета са били убити от нечия глупост, мързел, безхаберие… Сякаш са зазидали деца в стаи без изход и са се надявали да ги видят живи година и половина по-късно.

Някакви хора са били толкова глупави, че не са се досетили, че трябва да махнат разсадните контейнери от корените на дръвчетата. Или ги е домързяло да се туткат с досадното измъкване на стотици пластмасови саксии от коренищата. А може да не са им платили достатъчно, за да се замислят. Не са техните дръвчета в техния двор, че да им пука. Не са дали пари от джоба си, че да ги заболи.

Това мислене, което смъртта на стотици туи в Разград изкара на бял свят, е масово, навсякъде и за всичко. То е заразно, пандемично. Вече се е разпростряло върху цялото общество. Същото мислене е причина да носим маски под носа или изобщо да не ги носим – „не ми пука”, „и така може”, „който го е страх, да се пази”. Същото мислене е причина да няма лекарства в аптеките – „моето е най-важното”, „не ми дреме какво ще стане с другите”. Заради този мисловен недъг умират хора по пътищата – „никой няма да ми каже как се кара”, „аз знам по-добре от ония, дето пишат правилата”. Най-меката проява на това сгрешено мислене е неграмотната употреба на българския език, елементарните грешки, които го убиват.

Време е да разберем, че безхаберието и глупостта са екзекутори. Виждаме го, когато умират стотици туи. Не си даваме сметка, че отдавна се случва и с хора. Здравеопазването например днес издъхва, защото не сме се грижили за него навреме, посадили сме го със саксията, надве-натри, през куп за грош. Колкото да покажем, че е налично, да извадим документи, че сме платили куп пари за него. А щом сме ги платили, значи е налично.

Те и туите са налични. Само че са мъртви.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах