5 опери, 10 арии – изкуство под карантина (видео)

Оперният театър „Ла Фениче“ във Венеция през пролетта на 2019-а. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - 5 опери, 10 арии – изкуство под карантина (видео)

Оперният театър „Ла Фениче“ във Венеция през пролетта на 2019-а. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Оперните театри са затворени, но оперното изкуство е достъпно. Предлагаме ви историите на 5 съвсем различни една от друга опери, на 5 различни композитори, заедно с 10 от най-красивите арии в тях.

Гаетано Доницети, „Лучия ди Ламермур“, 1835 г.

За литературна основа на „Лучия ди Ламермур“ е послужил сюжетът на известния роман на Уолтър Скот „Годеницата от Ламермур“. Либретото е от талантливия неаполитански поет Салваторе Камарано, който е бил и либретист на Верди.

Премиерата на „Лучия ди Ламермур“ е на 26 септември 1835 г. в театър „Сан Карло“ в Неапол и преминава с шумен успех. Само след една година и половина „Лучия ди Ламермур“ е играна в Париж, Виена и други големи музикални центрове с голям успех. Оттогава насам операта се играе в цял свят, а партията на Лучия „Il dolce suono“ и сега е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

Първата постановка на „Лучия ди Ламермур“ у нас е в Софийската народна опера през 1929 г. с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Христо Попов.

Известната ария „Lucia Sextet“ звучи във филми като които „Белязаният“ с Ал Пачино и „От другата страна“ с Джак Никълсън. „Il dolce suono“ пък се появява във филма на Люк Бесон „Петият елемент“.

Операта се споменава в романите „Граф Монте Кристо“, „Мадам Бовари“ и е известно, че е любимата опера на Лев Толстой.

Colibri april 2017

Джузепе Верди, „Риголето“, 1850 – 1851 г.

Верди живее дълго време с мисълта да напише опера върху драмата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“. Двамата се запознават през 1844 г., докато композиторът работи над друга драма на големия писател – „Ернани“. Верди е имал намерение да пише опери и върху други произведения на Юго — например „Кромуел“, „Марион Делорм“, „Рюи Бла“. В едно писмо до Чезаре де Сантис композиторът споделя:

„…В драмите на Виктор Юго има винаги определена цел и неговите силни и страстни характери са крайно оригинални“.

„Кралят се забавлява“ е забранена във Франция след първото ѝ представление през 1832 г. в Париж. Въпреки всичко, когато през 1850 г. дирекцията на големия оперен театър „Ла Фениче“ във Венеция възлага на Верди да напише една опера специално за него, композиторът решава „да сложи на музика“, както той се изразява, драмата на Юго. С написването на текста се заема неговият стар сътрудник Франческо Пиаве (1810–1876). Дотогава той вече е написал либретата на 5 опери на Верди, между които „Ернани“ и „Макбет“.

Партитурата е завършена само за 40 дни. Първоначалното заглавие на операта е „Проклятието“. Цензурата налага промяна и в либретото. Верди обаче настоява основният замисъл да остане същият. Налага се да бъдат променени имената и мястото на действието. Така крал Франциск I става Херцог на Мантуа, а шутът Трибуле — Риголето. (Отначало е бил наречен Трибулето, но по-късно става Риголето, произтичащо от френското „риголо“ — шегобиец.) Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Виктор Юго реагира остро на тези промени, като смята, че в операта е изменен основният замисъл на драмата му. Обаче Верди е на мнение, че нейната изобличителна сила не е по-малка.

Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър „Ла Фениче“ при триумфален успех. Верди е аплодиран след всяка ария. Композиторът е изклчително доволен от музиката си и в едно писмо споделя, че „никога може би няма да напиша нещо по-хубаво“. Само няколко месеца след премиерата във Венеция „Риголето“ е поставена в редица още италиански и чужди оперни театри — Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж поради несъгласието на Юго е поставена значително по-късно.

Първата постановка на „Риголето“ в България е през 1920 г. от диригента М. М. Златин и режисьора И. Иванцов.

Жак Офенбах, „Хофманови разкази“, 1873 г.

Интересният живот на гениалния немски поет-романтик Ернест Теодор Амадеус Хофман (1776–1822), който притежава талант и на композитор (оперите „Ундина“, „Аврора“, „Кавалерът Глук“ и др.), диригент и художник, а е работил като юрист, е извънредно привлекателен сюжет за произведение на изкуството. През 1851 г. в Париж е поставена пиесата „Хофманози разкази“ от Жюл Барбие (1825–1901) и Мишел Каре (1819–1872). По-късно Жюл Барбие преработва пиесата в оперно либрето, което не било предназначено за Офенбах, а за известния тогава композитор Хектор Саломон. В основата на либретото стоят няколко разказа на Хофман. В първото действие (Олимпия) е използвана новелата „Зандман“ из „Фантастични новели в маниера на Кало“; вьв второто действие (Жулиета) сюжетът е взет от „Историята на загубеното огледало“ из „Приключения в новогодишната вечер“; а третото (Антония) е изградено върху сюжета на новелата „Съветникът Креспел“. В либретото са вмъкнати и персонажи от други разкази на Хофман, например Питикиначо от „Сеньор Формика“. В него също така е използвана приказката за джуджето Цак от „Цинобър“. В либретото фигурират и действителни лица като кръчмарят Лутер — собственик на заведението, което Хофман е посещавал в Берлин, и др. Другите действащи лица са взети от „Серапионовите братя“. Трите разказа се обединяват от участието на Хофман в тях и описват три любовни увлечения на поета или по-точно любовта му към една жена в три образа.

Офенбах започва работа над „Хофманови разкази“, когато вече е тежко болен. Той твори с увлечение и с някаква напрегната бързина. Щом завършва операта в клавир, композиторът веднага започва оркестрацията ѝ, но болестта вече не му позволява да работи. „Хофманови разкази“ е инструментирана със съгласието и по указанията на композитора от приятеля му Ернст Гиро (1837–1892), който две години по-късно ще направи редакция на „Кармен“ от Бизе и ще замени говорните диалози с речитативи. Жак Офенбах не може да види на сцената единствената си опера, защото умира четири месеца преди нейната премиера. „Хофманови разкази“ е поставена извън Германия за пръв път на 10 февруари 1881 г. в „Опера комик“ в Париж. Посрещната е с голям интерес от публиката и веднага е преведена и представена в много чужди оперни театри.

У нас „Хофманови разкази“ е поставена за първи път през 1922 г. в София под диригентството на Т. Мазуркевич. Режисьор е бил Хр. Попов.

Баркаролата от трето действие днес е използвана в много игрални филми.

Антонин Дворжак, „Русалка“, 1900

Легендата за влюбената в човек русалка е вдъхновявала много композитори, драматурзи и писатели. Тя е в основата и на вълшебната повест на Де ла Мот-Фуке, и на прекрасната приказка на Андерсен „Историята на малката русалка“, и на немските приказки за Ундина, и на френските за Мелузина, както и на произведения като „Потъналата камбана“ от Герхард Хауптман и др. Върху същия сюжет са писани и доста оперни произведения: от поета-романтик и композитор Е. Т. А. Хофман — „Ундина“, от Лорцинг — „Ундина“, от Чайковски (по-късно той унищожава тази си опера) и др.

Либретото на „Русалка“ е написано от известния чешки драматург и театрален режисьор Ярослав Квапил (1868–1950). То допада много на лиричната природа на Дворжак. Уединен във вилата си край град Пшибрам, композиторът завършва цялата партитура на операта „Русалка“ от април до ноември 1900. Премиерата на „Русалка“ е на 31 март 1901 г. на сцената на Народния театър в Прага и преминава при извънредно голям успех. Оттогава тази опера наред с „Продадена невеста“ на Сметана е най-често изпълняваното чешко музикално-сценично произведение.

Джордж Гершуин, „Порги и Бес“, 1934 г.

Джордж Гершуин е автор на редица оперети, музика към филми, ревю-спектакли и подобни. Едва 25-годишен, композиторът създава едноактната си опера „125-а улица“ (1923), която се проваля още на премиерата.

Директорът на „Метрополитън“ в Ню Йорк предлага на композитора да напише опера, но Гершуин не е в състояние да си избере сюжет. След като вижда пиесата „Порги“ от Дюбозе и Дороти Хейуърд, композиторът е привлечен от реализма, с който е пресъздаден животът на тъмнокожите в Америка. Пиесата „Порги“ всъщност е драматизация на едноименния роман на Дюбозе Хейуърд, написан през 1925 г. по действителен случай. С либретото се залавят самият автор на „Порги“ и братът на композитора Айра Гершуин, който му сътрудничи във всички музикално-сценични жанрове. Преди обаче да напише музиката, композиторът решава да се запознае детайлно с музиката на цветнокожите американци. Той заминава за едно село край Чарлстън в Южна Каролина и прекарва там няколко месеца. Гершуин още там нахвърля главните теми на своята опера и след завръщането си в Ню Йорк започва вдъхновено да твори. След 11-месечен напрегнат труд той завършва операта „Порги и Бес“ в клавир, а след още девет месеца — цялата партитура. Джордж Гершуин нарича своето произведение „народна опера“. В една своя статия, озаглавена „Рапсодия в Кетфиш-Роу“, композиторът пише:

„Често ме питат защо съм нарекъл произведението си „народна опера“. Обяснението е твърде просто: „Порги и Бес“ е народна история. Естествено и действуващите лица трябва да пеят народни мелодии“.

Операта „Порги и Бес“ е изпълнена за пръв път с огромен успех на 30 септември 1935 г. в Бостън в постановка на именития режисьор Роберт Мамулян и диригент Смолена. Само десет дни след това е и премиерата ѝ в Ню Йорк. Датата на първото представление на „Порги и Бес“ се смята за рожден ден на американската национална опера.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg