5 причини да видите изложбата на Пикасо в Двореца. И 1 – да се разколебаете

Арт сезонът е в разгара си. Всеки ден в София се открива поне по една нова изложба. Повечето от тях може и да бъдат пропуснати, но винаги има няколко, които си струва да се видят. През целия ноември, декември и почти до края на януари едно е безспорното събитие, което всеки с минимален интерес към изобразителното изкуство трябва да посети – изложбата с графични произведения на Пикасо в Националната галерия, бившия царски Дворец. Наречена е „Вечното търсене“, макар че самият Пикасо надали би се съгласил с това заглавие. „Аз не търся, аз намирам“, твърдеше той.

В Двореца са наредени 78 литографии и седем керамики от графичната колекция на фондация „Пикасо“ в община Малага – родния град на художника. Организатор е испанското посолството в София, а произведенията са избрани от ръководителя на къщата-музей „Пикасо“ Хосе Мария Луна, който бе у нас за откриването.

В предстоящите два месеца има поне пет причини да се разходите до Двореца и една да се поколебаете – но за нея – накрая.

1. Пикасо не е просто гений – когато говорим за изобразителното изкуство на ХХ век, той е Геният с главна буква. Никой след него не е променил така радикално изкуството и схващанията ни за него. Той е и един от най-продуктивните творци в историята с почти 80-годишна кариера. Правил е живопис, графика, рисунки, акварел, пастел, скулптура, керамика, сценография – едва ли има техника и жанр, в които да не е оставил ярка следа. Наред с дълбоки и сложни интелектуални, политически, социални и общочовешки послания, стилово преминава през почти всички течения на модернизма – от реализма през абстракцията, кубизма, неокласицизма, сюрреализма, експресионизма.

Художникът в ателието си

2. Българската публика не се среща всеки ден с изкуството на художници от световен мащаб, въпреки че голяма колекция с творби на Пикасо гостува за втори път. „Аз не търся, аз намирам“ се наричаше първата му изложба у нас в края на 2008 г. Тогава бяха показани 86 произведения – сред тях и маслени платна – и 20 фотографи, събрани от няколко испански музея. Последното мащабно представяне на световен автор бе „Метаморфози“ – 20 рисунки и 80 скулптури на на Огюст Роден – отново в Двореца. Като добавим и гостувалите през 2010-а скулптури на Дега – това е всичко през последните години.

3. Изложбата показва само литографии, но създавани между 1920 и 1971 г. Това е половин век непрекъснато търсене и непрекъснато намиране. Колекцията е представителна за творческия път на художника в почти всичките му периоди – от разцвета на кариерата до смъртта му.

4. „Вечното търсене“ дава чудесна представаза най-важните и постоянно присъстващи теми в творчеството на Пикасо. В началото можем да види как реинтерпретира Лукас Кранах стари и Йожен Дьолакроа – вдъхновен от жизнено непокорство и стремеж към екзотичното на французина и стройните голи механхолични тела на германеца. Техни творби се превръщат в отправни точки към серия маслени платна, офорти и литографии от 50-те. У нас са четири графични вариации по „Венера и любовта“ на Кранах, които показват еволюцията в творчеството на автора – от почти чиста прерисунка до почти кубистична абстракция. Четири са и версиите му по „Давид и Вирсавия“. Можем да видим и едва вариация по „Жените от Алжир“ (по Дьолакроа). Това е първият от десетте тематични раздела.

Пикасо по време на работа

Следват 13 портрета на Франсоаз Жилò – спътница и муза на Пикасо в продължение на 10 години. Нейното спокойното и загадъчно лице се появява в много картини. Четири графики са със семейна тематика – децата на художника в домашна обстановка, четат, играят… Палома е нарисувана с куклата си.

В средата на 50-те Пикасо вече рисува Жаклин – последната му спътница и съпруга от 1961 г. Най-често в профил. „Художникът и моделът“ е наречен друг дял, илюстриран с 10 композиции.

Женската фигура е един от основните сюжети в творчеството на Пикасо. А като творец и мъж той често намира повод да включи и себе си в композициите, покорен от женския чар.

Академичното образование е в основата на вечното му очарование от изкуството на античността. В този раздел откриваме къпещи се грации, страстни кентаври, които през 40-те години се превръщат в пикадори, фавни – флейтисти, нарисувани с енергични линии.

Начинът, по който Пикасо опростява рисунката на бик, се дава за пример на дизайнерите в „Епъл“.

Можем да проследим и как още през 20-те, под влиянието на сюрреалистите Пикасо бързо възприема новата естетика.

Още картини са посветени на жените, играли важна роля в живота на Пикасо – майка му, сестрите, спътнички и съпруги, някои от тях възкресяващи Ренесанса с издължените си вратове или характерни пози.

5. Ако не посетите тази изложба, няма как да видите повече тези произведения на Пикасо. Няма ги дори интернет, макар някои могат да бъдат открити с много ниска резолюция. Не можете и да си направите снимки. Бихте могли да отидете в музея в Малага, където е постоянният им дом, но шансът пак не е голям. Те постоянно пътуват – днес са у нас, утре кой знае къде. Всъщност има един начин – можете да си купите каталог.

За разлика от повечето експозиции навсякъде по света, снимането в залите на изложбата е забранено. Такова било изискването на испанската фондация. Може би така ще си осигурят повече продажби на каталога, който струва 20 лв. Но очакването, че албум с репродукции на графики ще предложи по-голяма близост с оригиналите, отколкото ако бяха живопис, в случая е неоснователно. Но това, разбира се, не е достатъчно сериозна причина да пропуснете най-голямото събитие в арт календара на годината.