5 звезди за новия Бонд. Ако го харесате, не изпитвайте угризения

Пет звезди получи новият филм за Джеймс Бонд „Спектър“ от един от най-претенциозните критици в британската преса – на „Гардиън“. Питър Брадшоу започва рецензията си с констатация на известна гордост: „Ако не друго, то самото заглавие ще ви посочи, че това е чисто английска филмова поредица“. Брадшоу завършва с леко чувство на вина, че толкова е харесал филма.

Бонд се завърна заедно с Даниъл Крейг в адски вълнуващо, зрелищно, почти оперно делирно приключение за 007 – показвайки разузнаването като старомодно изискано забавление, тук-там с ясно послание ала Сноудън срещу злокобно воайорското наблюдение, отнемащо правата на свободната личност. Истински екшън-хаос с чувство за стил.

М на Рейф Файнс застава срещу амбициозния си колега Макс Денби (Андрю Скот), който иска да затвори програмата 00 в полза на огромна нова мултинационална компютърна програма. Кодовото име на тази отвратителна нова дреха на разузнаването е „Си“ и Бонд не пропуска да си направи груб каламбур с името.

Джеймс се изтръгва от двуличните, бюрократични висшестоящи изцяло в традицията на героя и се заема с преследването на мрачен австрийски престъпен бос в сърцето на конспирация, наречена „Спектър“. В ролята на злодея влиза елегантно Кристоф Уолц. Ужасяващата организация с широки контакти и огромен брой конспиратори може и да стои зад всички тревоги на Бонд от последните три филма.

Филмът не го споменава, но буквата „т“ в „Спектър“ от Флеминг ознава „тероризъм“ – Special Executive for Counter-intelligence, Terrorism, Revenge and Extortion (Специална Служба за контраразузнаване, тероризъм, мъст и изнудване) – което може би е една от основните употреби на думата в попкултурата.

Дали това е последната поява на Крейг като Бонд?

Неговите донякъде кисели забележки в интервютата преди излизането на филма, сочещи готовност за напускане, припомнят недоверчивите коментари в медиите за появата му на кастинга преди десет години. Крейг показа, че те са били незаслужени и се надявам да продължи с ролята. Голямото, красиво, но и шрековско лице със симпатичните прилепови уши се вписа в ролята.

Той има изискано присъствие, хладнокръвен е и носи костюма си с убийствена елегантност, защото здравата му фигура, оформена в спортната зала, яростно се вмества вътре. Рядко разкопчава сакото и вратовръзката му винаги е идеална. В един момент той просто строшава с брутална сила пластмасовите белезници, които лошите момчета са му сложили. И все пак в диалога е способен на елегантни нови интонации, изпълнени с небрежно пренебрежение.

„Очарователно – измърква той, когато получава инструкции върху някакво ново процедурно ограничение. – Направо възхитително“.

Особено го тревожи новината, че страхотна нова кола е запазена за 009. Сценарият на Джон Лоугън, Нийл Първис, Робърт Уейд и Джез Бътъруърт лети стремглаво с чудесни обрати, изненади и шеги.

Филмът започва със спираща дъха поредица екшън-кадри в Мексико за Деня на мъртвите. Режисьорът Сам Мендес си позволява стилно протяжен пасажен кадър, за да въведе героя и не след дълго започва безумно действие, докато хеликоптер подчертава стакатото, а 007 енергично пердаши пилота и пътника до него.

Улика, спасена от хаоса, праща Бонд по следите на „Спектър“ – отвежда го първо в Рим, където той има романтична интерлюдия с изискана мистериозна жена, чийто образ е изпълнен с отстранена небрежност от Моника Белучи. След това Бонд прониква в тайнствената щабквартира на „Спектър“ – великолепно старомодна сцена в залата на злодея, където Мендес успява да избегне всички абсурди в стила на Остин Пауърс.

Антагонистът на Бонд е с почти папски заплашително присъствие, тревожещ всичките си близки подчинени като не върши и не казва почти нищо, сниман в сянка. Когато разпознава Бонд в залата, той процежда: „Виждам те. Куку!“, френски израз, който всъщност има зловещо значение, както разбираме към края.

Сетне се озоваваме в Австрия, където Бонд среща голямата си любов, д-р Маадлин Суон, изящно въплътена с точно необходимата доза ленива чувственост от Леа Сейду. Разбира се, нелепо е, че двамата успяват да се изстрелят от там към Танжер в смайваща смяна на тоалетите без каквато и да е грижа за куфари, пари и т. н., но всичко това е част от ескейписткия ефект.

Влаковото пътешествие на Мадлин и Джеймс върви с водка-мартини във вагон-ресторанта, следвано от смазваща битка с як злодей. Впрочем, те май са единствените пътници във влака.

По-късно Бонд попада в ужасяваща сцена с мъчения, докато Уолц шепне: „От болката произлиза красота“. Нова версия на садизма, показан от Мадс Микелсен в „Казино роял“.

Друг персонаж, вживял се в ролята си, е Бен Уишоу като вечно тревожния квартирмайстер и технически гений Кю. Уишоу го е развил като прекрасен комичен герой.

Филмът е изключително глупав, но и възхитително забавен. Накрая почти почувствах вина, че толкова го харесах – но само почти.