„50 нюанса сиво” – сексът в киното се превръща в досада

Мога да усетя глада, който съпътства днешната премиера на „50 нюанса сиво” с неговата пасивна агресия и със сексуалните камшични провокации. И именно заради това няма как да не си задам въпроса дали времето не е спряло… Може би сме мръднали само на сантиметър в сексуалното бъдеще от 1975 г. насам?

В киното и литературата все още господства наивното желание на девственицата да бъде подчинена. Всичко, което й трябва, е богаташ, който умира от скука, ако жената лежи под него, необходими са още лъскав офис и спалня, пълна със сексуални играчки, за да бъдат Америка и светът отнесени с бича на очакването.

Казах 1975 година, защото тогава в Холивуд са властвали правила за голотата по екраните, които не се различават много от днешните. Е, като изключим някои разюзданости в тогавашната еротична волна програма. Във филми като The Damned, The Night Porter и Salon Kitty нацистите са представени като перверзници, обличащи се в женски дрехи и участващи в разнообразни скверности на плътта…

Днес обаче в Меката на киното правила налагат хора, чието либидо явно е ръководено и поддържано живо само и единствено от идеята за антисептичността на стъклото и метала, от предиграта, в която сексът е последна дупка на кавала, а правенето на любов се свежда до непоглеждане в очите и недокосване с ръце. О, а главният любовник винаги е бизнесмен – Крисчън Грей с неговата империя и хеликоптер на покрива, инвеститорът на Мики Рурк в „Девет седмици и половина”, Ричард Гиър като корпоративна акула в „Хубава жена”. Това прави ли жените метафори на американската мечта, която ги учи, че за да са успешни трябва да са подчинени и замръзнали във всякакви пози, само и само да уловят богаташ от Уолстрийт?

Златната ера на Холивуд е мъртва, но Златната ера на мастурбацията работи на пълни обороти. Може да намерите всякакви форми на извратен секс в интернет още преди да сте си изяли закуската, но ще трябва да почакате преди да видите нещо „по-така” на големия екран. Гледайте смело в следващото столетие. Защото ако едно време сцената с маслото в „Последно танго в Париж” беше шокираща, но паметна, то днес най-вероятно създателите на лента с подобен кадър биха се интересували колко е процентът на наситените мазнини. А когато Холивуд реши да покаже плът, разбирачите от киното слагат голям етикет с порно преди началните надписи. Иначе виртуозно си служат с лъскави лимузини, с частни самолети, с огромни апартаменти, с десетки квадратни метри сатенени чаршафи. Но никога няма да ни покажат мокрото петно върху леглото или скъсания презерватив.