50-сантиметров мамут превзема НДК за Националния празник

Ако обичате да изследвате различни аспекти от бита, културата, историята и природата на България, НДК има интересно предложение за вас. Салон на музеите е специално изложение, което събира на едно място много от най-интересните експонати от 40 български музеи. От 3-ти до 5-и март на третия етаж на Двореца на културата може да видите речно злато, тъкачен стан, възстановка на лицето на цар Самуил и редица други артефакти. 

Разходката из културното и историческо наследство на страната предлага множество видеоматериали – биографични и документални филми.

Възстановка на черепа на Самуил (с по-различен прочит от този на автора на статуята на българския цар – без светещи очи) предлага Националният антропологичен музей, също и на тракийска принцеса от Могиланска могила край Враца, както и на цар-жрец от Варненския халколитен некропол.

Възстановка на лицата на цар-жрец и тракийска принцеса

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ привлича вниманието с виртуална 360-градусова панорама на двореца на Омуртаг – и дори дори може да се послуша речта на хана в собствената му тронна зала. На щанда на Археологически резерват Сборяново пък посетителите може да подредят голям пъзел, който образува вътрешността на Свещарската гробница.

От регионалния исторически музей във Враца се включват в Салона с реплики на Рогозенското съкровище, на тракийски съдове и кукерски маски, изработени от ученици.

Реплика на Рогозенското съкровище

Историческият музей в Правец предлага сбирката си от подаръци на Тодор Живков. Зад витрините се виждат щедро украсен шлем на самурай, старинни свещник и чайник. Табелки под експонатите информират, че повечето от изложените вещи са дарения на „първия партиен и държавен ръководител“ от чуждестранни държавници.

Дракон върху самурайски шлем, дарен на Живков

Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“ – Тутракан показва няколко любопитни макета. Това е единственият в страната музей (а и по цялото поречието на река Дунав), специализиран в лодкостроенето. Първоначално вниманието е привлечено от огромна надуваема риба – според обяснението над нея – моруна в реален размер, най-голямата сладководна риба, срещана по реката. Някои от екземплярите са достигали 6 метра и са надхвърляли два тона. Малко по-встрани е експониран дървен макет на типична лодка „тутраканка“, използвана от местните жители за риболов. Музеят предлага още и детайлен поглед върху плаваща воденица, т. нар. караджейка, а на картичките на щанда се виждат снимки с много речни „чудовища“ – „Господари на дунавската шир“ с внушителни размери. На екран в дъното на щанда се върти кратък филм за историята на риболова по поречието на Дунава, така че си струва да поостанете за десетина минути, пък било то и да се порадвате на слънчевото време, лъхащо от екрана в контраст със снежните преспи пред НДК.

Международната фондация за българско наследство „Проф. П. Детев“ излага своята Първа археологическа „смарт експозиция“, чрез която може да надникнем в разширена реалност от екраните на телефоните си – реални глинени съдове красят рисувани маси и анимирани лавици. Единственото, което се изисква, за да разберете повече за българския бит и култура, е инсталирането на специално разработено за целта мобилно приложение.

Един от предварително най-обещаващите експонати на Салон на музеите обаче носи известно разочарование. Макетът на мамут на русенския Екомузей с аквариум би трябвало да внуши на човек колко огромно е било праисторическото животно. Картоненият макет обаче напомня повече на средно голямо куче, отколкото на гигантски мамут. Музеят силно разчита на въображението ни и за да го подсили предлага възстановка на парче кожа на космат мамут, приличаща на фосил с размери на лист А4, който също не е особено убедителен.

Кожата на мамута прилича на фосил.

Всеки музей заслужава внимание, тъй като твърди, че излага най-доброто от своите притежания. Къщата-музей на Иван Вазов се е погрижила за патриотичната атмосфера – от тонколона на щанда се разнасят песни по стихове на народния поет в изпълнение на деца. Изложен е и макет на къщата на „патриарха на българската литература“ в Сопот, който е бил създаден с идеята да бъде показван на хора с двигателни затруднения и на деца със специални образователни потребности.

„Когато Мохамед не може да отиде при планината, планината отива при Мохамед“, обяснява човекът зад щанда.

Макет на родния дом на Иван Вазов в Сопот

Националният етнографски музей при БАН е изложил старинен тъкачен стан и всеки може да се докосне до финото изкуство и дори да изтъче няколко реда от килимче.

Информационните материали на Салона на музеите са в изобилие, хората зад щандовете са отзивчиви и готови да отговарят дори на очевидните въпроси, така че питайте смело. Флаерите или книжките са както на български, така и на още няколко  езика – сборната експозиция е част от календара със събития за европредседателството и се очаква много от делегатите да се отбият.

Първият по рода си Салон на музеите в НДК ще отвори врати на 3 март с вход свободен.