По дяволите всички компютри, идете на театър!

Необходим ли е театърът? Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос. За какво ни е? Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и държавните земи, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот. Какво е той за нас? Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно – черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с яростни голи тела. Какво може да ни каже?

Всичко! Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае и как измамата властва, как хората живеят в домове си, а децата – в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това.

Театър е имало и ще го има завинаги.

И точно сега, в последните петдесет или седемдесет години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад – той е светлината, която блести от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество – било то враждебно или приятелски настроено към него. Необходим ни е театър в различни форми.

И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на „цивилизованите“ народи. Светската култура се обезличава все повече и така наречената „културна информация“ постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.

Днес театърът отворя широко врати. Входът е свободен за всички. По дяволите всички джаджи и компютри – просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! Това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.

Нуждаем се от всеки вид театър. И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката.

Театърът, от който нямаме нужда, е театърът на ежедневния терор – индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

* Анатолий Василиев е прочут руски театрален режисьор. Художествен ръководител на Московския театър и училището за драматични изкуства Théâtre de l’Europe, както и преподавател по драма в Националното училище за драматични изкуства (ENSATT) в Лион, Франция.