Златен покрив над Дупката на Халите в Париж

„Огромни чадъри и нищо повече“ – това били изискванията на император Наполеон III при строежа на новата сграда на пазара в центъра на Париж през 1850, издигната от „желязо, желязо, нищо друго, освен желязо!“.

Направените от ковано желязо и стъкло павилиони за Халите, проектирани от градския архитект Виктор Балтар, бяха съборени през 70-те и заменени с мрачен подземен търговски център, гарниран с огледално остъклени бункери, в един от от най-тежките актове на градски вандализъм през ХХ век. Мястото, прочуло се като „Дупката на Халите“, с парк – магнит за наркодилъри, е причина за национален срам и досега, пише „Гардиън“.

Но ето, че този мразен комплекс вече е напът да бъде разрушен и заместен от нов, изграден от стомана и стъкло навес, който има за цел да възкреси поне донякъде духа на оригиналния пазар на Baltard – под формата на един от най-големите чадъри на всички времена.

Новият покрив на Халите

Оповестената тази седмица реконструкция на стойност 1 милиард евро е най-големият инфраструктурен проект в Париж от десетилетия – с цел да въведе ред в хаоса на най-голямата подземна станция в Европа, която всеки ден изхвърля 750 хил. пътници в заплетен лабиринт от магазини. Преустройството ще свърши важна работа за подобряване на достъпа към и от подземния мол, но централната му част над земята е огромен нов покрив, известен просто като „Навесът“, който ще се разпростре над 2,5 хектара във вълнообразна рамка от стоманени ребра, боядисани с цвят на яйчен крем.

Този чадър с тегло 7 хил. тона, състоящ се 18 хил. стъклени панела, ще покрива новата пазарна алея, където фирмен магазин на Лего ще бъде разположен срещу голям търговски център за козметика и поредица от низходящи тераси до нивото на съществуващия мол. Смел и дързък подход – като гигантска сламена шапка, пльосната над Халите, чиято вълниста периферия очертава границите на периметъра на търговския обект.

Архтектът Патрик Берже говори за своята структура, като за „отваряне по оста изток – запад”, към съседния парк, който скоро ще бъде подновен и връзка между Халите едновременно с центъра Помпиду, Пале Роял и Лувъра, грандиозни сгради, с които „Навеса“ се опитва да се изравни като амбиция, но не, за съжаление, като качество на изпълнението.

Бергер иска голямата му палатка да създава усещането за разходка по горска поляна, залята от топла, дифузна светлина, през която прозират късчета небе – но структурата му с нищо не обещава такава лекота. Тя е тежко претрупана, напластеният стоманен покрив се огъва в мъчителни извивки. Погледната от запад цялата конструкция излъчва униние, сякаш увиснала под тежестта на очакванията. Цветът съща не помага. Вариращ между пясък и гранясало масло в зависимост от светлината, той изпълва цялата сцена с блед песимизъм.

Цветът на Навеса, вариращ между пясък и гранясало масло в зависимост от светлината, изпълва цялата сцена с блед песимизъм.

Проектът има добри намерения под сгърчения си дизайн. С намерение да трансформира Халите в „биещото сърце“ на Париж, кметицата Ан Идалго настоя за разполагането на културни обекти в рамките на този храм на консуматорството, включително нова библиотека, музикална и арт консерватория и център за хип-хоп. Като място, където повечето от крайградски линии се събират, станция Халите отдавна е място на спонтанни улични танци и музика.

Независимо от добрите намерения, тези пространства също няма да сбъднат обещанията. Закътани на горния етаж, без видимо присъствие на улицата, това е свят на покрити с линолеум коридори и окачени тавани по-скоро като в болница, отколкото жизнено творческо място.

Оригиналният проект от 70-те премина през поредица от фалстартове и осуетени амбиции, с поредицата смени на президенти и кметове, всеки от които отхвърляше работата на своите предшественици. Като случайно напомняне за това, сега един водопад рукна от „Навеса“ над входа на новите Хали: може би в него са събрани сълзите на всеки политик, който се е опитал да остави своя отпечатък върху това проблемно място.