Снощи прочетох за два часа „Дневниците на…“. Не питайте защо. От дума на дума с приятели стигнахме дотам.
На пръв план това е женския вариант на вулгарните романи на убития „бард“ на мафията Георги Стоев. Разкази отвътре за най-калните дискомазета, мазни чалга клубове и живот в лоното на кокаина, убийците и дилърите от женската гледна точка. Мемоари на курвите, проститутките и златотърсачките. (Книгата изяснява съсредоточено разликата между отделните категории).
Според мен, това е била и зададената цел, маркетинговата платформа, на която е положена цялата книга. Да е женският Георги Стоев на подземния свят и надземния пъкъл, който тук носи символичното име квартал „Надежда“.
Паскалева не е глупава жена, макар и видимо обезобразена от индустриални количества силикон. Книгата го доказва. Написана е достатъчно интензивно и хард, за да заинтригува. И то за хитро подбрани героини на нашето време: миска, моделка, промоутърка, проститутка, курва, чалга звезда, водеща на женски тв боклук, топ крими репортерка. (Книгата има преднамерен и нелош план. Това действително са звездите на нашето време, хич не са антигероини.) Естествено, не се е разсейвала да се замисля как ли би изглеждало същото, ако се подхване литературно. В нея има материал за 10 книги, ако всяка история е пипана като slow food, а не на бърза врътка, faction един вид. Хем полудокументалистика от епицентъра на „Домби“, хем и малко усещане за фикция.
N.B. През книгата видимо е преминал един „призрак“, ghost, ама не гост. Пипал е яко. Или са му разказвали и обяснявали, а той всъщност е писал. Сцена с девойки, на които бикините им увисват на шиите за минути, като огърлици. Това е съвсем ясен мъжки стил. Даже прекалено много се вживява в „крилатите лафове“.
Отделно малката фльонга с „Календар за кафе. По зърна“. (Питам се дали Паскалева е виждала оригиналната реклама преди 20-тина години?) И прочие, и прочие.
„Той“ е оставил виртуалния си подпис, ей така, за кодош. Пак. И друг път при други маркетингови авторки го прави.
Докторът по халтура и Паскалева са направили съвсем преднамерено брутален продукт. Получило им се е.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
Всичко от Виолета Станичич в „Площад Славейков“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение