Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

54 години от началото на ЛГБТ съпротивата

Стоунуолските бунтове започват от един гей бар, собственост на мафията, в Гринидж Вилидж, Ню Йорк

И до днес в края на юни хора от ЛГБТ обществото се събират пред бара „Стоуноул ин“, за да отбележат годишнината от бунтовете. Снимка: ЕПА/БГНЕС - 54 години от началото на ЛГБТ съпротивата

И до днес в края на юни хора от ЛГБТ обществото се събират пред бара „Стоуноул ин“, за да отбележат годишнината от бунтовете. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Световното движение за правата на ЛГБТ обществото започва на днешния ден, 28 юни, през 1969 г. в САЩ със Стоунуолските бунтове. Всичко започва от един бар…

Вечерта на 28 юни преди 54 години полицията нахлува в гей бара „Стоунуол ин“ в Гринидж Вилидж, Ню Йорк. Подобни внезапни нахлувания в гей барове по това време били напълно обичайни, но точно това е първото, в което представители на гей обществото оказват съпротива на узаконеното от държавата преследване на хомосексуалните. По думите на историка Дейвид Картър, за гей движението Стоунуолските бунтове са това, което падането на Бастилията е било за Великата Френска революция.

През 50-те и 60-те години на ХХ век хомосексуалните хора в САЩ били подлагани на сериозна дискриминация. Първите правозащитни групи действат на принципа да се търси начин за асимилиране на гей хората в обществото, били са привърженици на стратегия без конфронтация. В края на 60-те обаче социалните проблеми стават особено остри, появява се движението за граждански права на чернокожите, феминисткото, контракултурното и антивоенното движения. Те подготвят в контекст Стоунуолските бунтове.

В средата на ХХ век в САЩ имало много малко заведения, които предлагат подслон на ЛГБТ общността. Имало малко гей барове, като при това собствениците и управителите им рядко били хомосексуални. „Стоунуол ин“, обозначил се като гей бар, бил собственост на мафията. Бил популярен сред най-бедните и маргинализирани представители на ЛГБТ обществото – драг кралиците, трансджендърите, женствените младежи и проституиращите гейове. Собственици били семейство Дженовезе. Мафиотската фамилия плащала на полицията, за да не създава проблеми за гей бара. Не притежавали лиценз за продажба на алкохол, нямало дори водопровод в бара, нито пожарни изходи. Свободно се продавали наркотици. Но това бил единственият бар в Ню Йорк, в който гей хората можели да танцуват заедно.

Имало режим на пропуск – допускали се само хора над 18 години. Фейсконтролът бил внимателен – или познати посетители, или само хора с ярко изразена принадлежност към хомосексуалната общност. Входът бил 3 долара, срещу които давали 2 напитки. Интериорът бил изцяло в черно, вътре било много тъмно. До бара имало редица прожектори, които се включвали рязко, ако нахлуела полицията – това бил сигналът за посетителите.

Полицията влизала средно по веднъж на месец. Обичайно първо предупреждавали изрядните платци на подкупи и те подготвяли бара и клиентелата. По време на полицейската проверка в бара клиентите били строявани в редица, проверявали им документите. Арестували онези, които нямали удостоверения за самоличност. Имало изискване жените, макар и гей, да носят поне 3 елемента от обичайните женски дрехи. В противен случай ги арестували.

На 28 юни, събота, в 1 часа и 20 минути след полунощ, четирима цивилни полицаи, двама патрулни и двама детективи нахлули в бара. Преди това четирима полицаи под прикритие цяла вечер прекарали в него, събирайки доказателства за „непристойното поведение“ на клиентите. След нахлуването било извикано и подкрепление. В бара имало около 200 души. Някои клиенти се опитали да излязат през прозорчетата в тоалетните, но полицията била блокирала всички изходи.

Всичко трябвало да мине по определения ред – всички в редица, проверка на документите и проверка на истинския пол. Мъжете, преоблечени като жени, били арестувани. Но те отказали да тръгнат към полицейския участък. Освен това всички мъже в бара отказали да покажат документите си. Полицията взела решение да арестува абсолютно всички и изолирала трансджендър хората в задната стаичка на бара. Полицаите подхвърляли груби обиди, обстановката се нажежавала.

Всички, които не били арестувани, били изведени през предния вход. Но за разлика от друг път, не се разотишли. Започнали да се събират пред входа на бара. За кратко време се натрупала тълпа – 150 души за по-малко от 10 минути. Стояли тихо.

В това време полицията започнала да извежда арестуваните. Първо били собствениците на бара, както и работещите в него. Те излизали с викове „Gay power!“ (Гей сила) и „We Shall Overcome“ (Ще го преодолеем). Постепенно запалили тълпата и тя подемала виковете им, като се разгорещявала допълнително.

Свидетелствата на очевидците как започнало всичко се различават. Според едни транссексуалната Силвия Ривера хвърлила бутилка по полицай, след като той я ударил с палката си. Други твърдят, че една от лесбийките, която водели към патрулната кола, оказала съпротива заради твърде стегнати белезници и тълпата решила да ѝ помогне. В крайна сметка резултатът бил ръкопашен бой, в който протестиращите нападнали полицаите.

Всичко това се случило в най-освободения и либерален квартал на Ню Йорк – Гринидж Вилидж. Съвсем скоро жителите на домовете в съседство се присъединили към шумната биеща се тълпа, започнали да хвърлят кенчета бира, дори тухли от съседните строежи. Полицаите започнали да потушават бунта безогледно. Случайно преминаващият кънтрипевец, хетеросексуалният Дейв ван Рок, бил заловен от полицията, замъкнат в бара и пребит в него. Десетима полицаи се барикадирали в бара. Атаката на тълпата се усилвала. Имало опити сградата да бъде запалена. Изтръгнали дори колчетата за паркиране, за да ги използват като тарани и да нахлуят вътре.

Нямало организация, всичко се случвало спонтанно. Хората крещели: „Всички тези години се отнасяхте с нас като с боклук. Наш ред е!“. Обсадата на бара продължила 45 минути.

Било изпратено подкрепление – специален отряд, използван преди това за разпръсване на демонстранти против Виетнамската война. Дори те не успели да се справят с разярената тълпа. Журналистите впоследствие описвали гледката като едно от най-необичайните неща, които са виждали – гей хора танцували пред полицаите, докато те продължавали да ги бият с палки.

Тълпата тръгнала към града. Вече не било много ясно кой кого преследва. До 4 сутринта продължили сблъсъците с полицията. На следващата сутрин много хора седели в Кристофър парк, невярващи в това, което се е случило. Междувременно трите големи вестника в Ню Йорк – „Ню Йорк Таймс“, „Ню Йорк Поуст“ и „Дейли Нюз“ – съобщили за бунта на първите си страници. Тръгнали слухове, смятало се, че събитията са организирани от студенти активисти против войната, от тъмнокожите Черни пантери, твърдяло се дори, че сблъсъкът е предизвикан от ревнив полицай гей, открил любовника си с друг в бара.

Прец целия ден на 28 юни хора се стичали пред бара. Появили се купища графити – „Гей сила“, „Те отнеха правата ни“, „Подкрепете гей силата“, „Легализирайте гей баровете“…

Вечерта безредиците се подновили дори с по-голяма сила. Пред бившия „Стоунуол ин“ се върнали мнозина от тези, които били там предната нощ, но към тях се присъединили още повече хора.

Напрежението тлеело няколко дни. Разбира се, не всички от ЛГБТ обществото подкрепяли безредиците. Особено се противопоставяли гей хората, които настоявали да приличат на хетеросексуални. Смятали, че подобни прояви засилват неприязънта към гей хората.

На 4 юли обществото на „адаптираните хомосексуални“ организирало мирна демонстрация. Жените гей носели поли, а мъжете – костюми и вратовръзки. Очаквало се всичко да мине както обикновено – кротко и неефективно. Но тогава две момичета неочаквано се хванали за ръце. Един от организаторите на демонстрацията, също гей, се изплашил и се опитал да ги раздели. Това предизвикало реакция сред останалите и много двойки също се хванали за ръце. Така мирната демонстрация всъщност демонстрирала и подкрепата си за Стоунуолските бунтове.

Тогава започнали да планират ежегодното празнуване на „Деня на освобождението на Кристофър стрийт“ (улицата, на която се намирал злополучният гей бар „Стоунуол ин“).

Това поставило началото на организирано и последователно движение за защита на правата на хомосексуалните хора, които успели да преодолеят джендърните, класовите и поколенческите разлики помежду си. Само за 6 месеца след Стоунуолските бунтове били създадени две правозащитни гей организации и учредени три вестника за подкрепа на правата на ЛГБТ. На 28 юни 1970 г. за пръв път по повод годишнината от бунтовете били проведени първите прайдове в Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго. На следващата година се провели прайдове в Бостън, Далас, Милуоки, Лондон, Париж, Западен Берлин и Стокхолм. През 1973-та се присъединили Сан Франциско, Атланта, Вашингтон и Маями. По-късно прайдовете се разпространяват и в други градове и държави. И до днес прайдовете се провеждат ежегодно в цял свят през юни.

През юни 1999 г. зданието на Кристофър стрийт придобива статут на национален исторически паметник в САЩ. През 2009 г., когато се навършиха 40 години от Стоунуолските бунтове, президентът Барак Обама обяви юни за Месец на гордостта на ЛГБТ хората.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС