Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Уди Алън без котва

На новия му филм Café Society му трябва повече кофеин

Режисьорът Уди Алън и актрисите Блейк Лайвли (вляво) и Кристен Стюарт на прожекцията на Café Society на откриването на кинофестивала в Кан. Снимка: ЕПА - Уди Алън без котва

Режисьорът Уди Алън и актрисите Блейк Лайвли (вляво) и Кристен Стюарт на прожекцията на Café Society на откриването на кинофестивала в Кан. Снимка: ЕПА

Няколко пъти Уди Алън си позволява елегантен похват в новата си романтично-драматична комедия, разположена в 30-те години и откриваща тазгодишния фестивал в Кан: камерата се плъзва из сумрачен манхатънски клуб с атмосфера в ар деко, а гласът на режисьора ни разказва кой кой е и какви престъпления е извършил. Café Society се плъзга от персонаж към персонаж, от тема в тема, от втора към трета сюжетна линия, без да спира да изглежда великолепно и без така и да ни покаже достатъчно детайли.

Джеси Айзенбърг участва като Боби Дорфман, нервен нюйоркски евреин, който се движи между дадения в сепия Бронкс и медноосветения Ел Ей, където чичо му Фил Стърн (изненадващо мачовският и широкоплещест Стив Карел) е влиятелен търсач на таланти. Има лек отглас от „Син жасмин” в едва доловимата връзка между бедната майка на Боби и живеещия нашироко неин брат Фил. Чичото дава работа на племенника си и – още по-важно – го кани на страхотни партита край плувни басейни (тук кинозвездите от епохата са споменати по име, но уви, така и не ги виждаме) и го запознава с богатите си приятели (включително с Паркър Поузи).

Фил инструктира секретарката си Вони (Кристен Стюарт) да покаже града на Боби. Боби си пада по нея – и нищо чудно: Стюарт има целия блясък на убийствена красавица от трийсетте, същевременно запазвайки типичното си земно поведение. Когато Вони казва на Боби, че си има сериозен приятел, той започва да се чуди дали да остане в Холивуд или да се върне в Ню Йорк, където по-големият му брат Бен (Коури Стол) е притежател на нощен клуб (тоест гангстер). Айзенбърг, който неведнъж играе невротична роля, е абсолютно естествен наследник на образите, които самият Уди Алън играеше във филмите си. Той може да предизвика смях само с едно движение на главата. Но не е толкова уязвим и симпатичен като Алън. Разсеян и умислен, той не може да ни убеди, че Боби наистина е влюбен във Вони – или че изобщо си пада по друго, освен по Ню Йорк и джаза. Но тази студенина не е по вина само на Айзенбърг. И той, и Стюарт трябва да се справят с многословния диалог, писан от късния Алън. Това е трудно за четене, а какво остава да го приемем за нормален разговор. Налага се Стюарт да произнесе: „Мразя тези двусмислици”, а Боби предлага да купи на Вони „любовно писмо от любимата ти актриса, Барбара Стануик“ – просто в случай, че Вони е забравила коя й е любимата актриса.

Непостоянен фокус

Истинската причина любовната история да не излиза на преден план е, че Алън я изпуска от око. Точно като скитащата му камера из нощния клуб, вниманието му непрекъснато се отклонява насам и натам. Тъкмо да се потопим в носталгичната атмосфера на холивудската златна епоха, се оказваме обратно в Ню Йорк при семейството на Боби.

И тъкмо ни става интересен любовният триъгълник, когато Алън се заема пак с любимите си теми: какво е да си евреин, етиката на убийството, окончателността на смъртта и вечната история за старец с много по-млади приятелки. Не е неприятно да го следваме в тези отклонения. В Café Society няма нищо фалшиво или не на място, както се е случвало в други филми на Уди Алън, а златистото осветление е прекрасно отначало докрай. Но филмът няма котва, няма на какво да се спрем. Липсва му спиращо дъха изпълнение като на Кейт Бланшет в „Син жасмин” или толкова силна идея, каквато имаше в „Полунощ в Париж”. Забавен е, но не много. Вълнуващ, но не много. На кафето му трябва повече кофеин. Филмът не изглежда много запомнящ се… почти до самия финал.

Всъщност това не е съвсем вярно. Един елемент от Café Society е наистина прелестен и това е гласът на Уди Алън зад кадър. Самите думи не са емоционални – те просто разказват какво се случва с героите, спестявайки на режисьора и сценарист нуждата да напише повече драматични сцени – но е удоволствие да се чуе осемдесетгодишният глас на умората, толкова различен от жизнения манхатънски разказвач, с когото сме свикнали („Зад очилата му с черни рамки се криеше сексуалната власт на котка от джунглата”).

Café Society може и да не казва нищо ново за обичта към Холивуд от трийсетте, но случайно се е превърнал във вълнуващ филм за старостта.


Бел. ред. – заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“. Оригиналното е „Блестящият нов филм на Уди Алън изненадващо пробождащ“.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах