Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Непреодолим талант

24 май с цветя и венци за Васко Пармаков

Васил Пармаков - Непреодолим талант

Васил Пармаков

Днес е 24 май. Очаквам с ужас всички празнословия, които ще се излеят по адрес на „българската култура, нейното значение и колко я ценим“. Уви, това не е истина.

Единствено вярното е, че е имало, има и ще има хора, получили „шанса“ да се родят тук, надарени с непреодолими таланти, неспособни да правят друго, освен да изразяват таланта си. Раждали са се също и хора, които са имали светла визия за родината си и са работили за нея с душа и сърце, в или извън границите й.

И едните, и другите са били превърнати по един или друг начин в „светци и мъченици“. Това е съдбата на духовно извисения човек тук. Средата е свирепа и не прощава превъзходството. То й пречи и тя го убива. Презира го. Омаловажава го. Унижава го… Докато го съсипе. И тогава, доволно потривайки дебели ръчички в бели ръкавели, се загрижва за „българската култура“. А културните фарисеи отдъхват с оглушително лицемерна въздишка… и отиват на погребение с цветя и венци.

Приятен обяд днес, по липса на манифестация!

Някакъв нереализиран Бертран Ръсел упражнява властовите си амбиции и комплекси на главата ми; неосъществен дуче му приглася; несъстояла се интелектуалка се произнася за пиесата ми, която има бледа вероятност да прозре в следващия си живот, евентуално; примати ми дават насоки за начин на живот; вивисектори критикуват реакциите ми на жив човек, защото излизат от некрофилските им норми…

Не станаха ли вече твърде много добре сресаните с брилянтин глигани, които алчно напират да изгризат и душите ни, защото само те вече останаха неоглозгани?

Някакви хора, обикновено неуспели предприемачи, непрекъснато погребват българската култура, твърдейки че тя загива, че издъхва, агонизира и издава предсмъртни стонове. Изхождайки от себе си, мъкнат доводи, влачат съпоставки, пишат некролози и тананикат траурни маршове в захлас… Определят я като „вторична, имитативна, неоригинална…”, като че ли е възможно да има култура, която да не е имитативна, след като в същността на културата е надграждането. Тази позиция изглежда им харесва, необходима им е или спонтанно им се иска да е така. Може би защото за тях култура, която не е официозна, не е култура. Или защото тяхната културна потентност безвъзвратно е загинала под напора на конюнктурните сгъвки и поклони и се мята в предсмъртен гърч.

Не, това не е така, по една много проста причина. Културата е спонтанен израз на живота – докато има живи българи, ще има и българска култура, независимо на кого му се иска или не му се иска да е така, независимо как я „вижда“, каква му се иска да бъде, къде, как и от колко души се създава – в църкви, студиа, пещери и зали.

Изглежда иде време да реформираме някои постулати: Земята няма да наследят „тихите и кротките“, ще я наследят тъпите, наглите и вероломните. Ако не направим нещо.

Опелото на Васил Пармаков е днес от 13 ч. в църквата „Света София“.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах