Не съществува по-голям капан за човек от опита да синтезира мъдрост по отношение на времето, в което живее. Един от тях е дръзкото начинание да се правят прибързани заключения относно такава неясна тема като тази за съвременната музика. Отвлечените разсъждения винаги са били едно от най-силните оръжия на всички т. нар. себе си „изследователи” – независимо, че доста често са може би погрешни.
Там е работата обаче, че има грешки и грешки. Когато говорим за музиката като за един от най-популярните, мащабни и леснодостъпни начини за въздействие върху човешката психика, то темата търпи постоянно промени, които с течение на времето сменят изцяло картината. Например нови творби от нови композитори „щастливо се откриват” постоянно, а пък известни стари композиции потъват пренебрегнати в тъмнината на забравата, защото акцентите се изместват непрекъснато. Често „върховният гений” на едно поколение се превръща в кич за следващото, а смятаните за незначителни композитори се преоценяват и въздигат в идоли от изпълнителите и критиците от по-късната епоха. Един по-внимателен преглед върху програмите на концертните зали от преди 30 г. би доказал, че тези процеси действат. Но има и такива, които и тогава, и сега присъстват с еднаква тежест.
В наши дни има място за всякакви музикални концепции и стилове и ако съществува някакво правило, то това е в отсъствието на такова. Днес звучи всякаква музика – от класическа до компютърна, musica concreta, както и такива, която се стрeмят към fusion. И ако си направим труд да сравним всички слушатели на музика със слушателите само на класическата музика, то няма съмнение накъде ще натежат везните.
Впрочем, концепцията за масовост на публиката е наследство от ранната Романтична епоха, затова в днешно време тази идея звучи доста съмнително. Исторически факт е, че нито Бах, нито Моцарт са имали много публика приживе. Вундеркиндът Моцарт например е бил по-популярен в кралските дворове, отколкото в концертните зали, а сакралната музика на Бах е била известна най-вече на миряните от Лайпциг, но едва ли извън пределите на града. И въпреки това тяхното изкуството не е пострадало от скромната им популярност. Творецът действително не се нуждае от велика слава, а от публика, от която да бъде разбран, освен това за един естетически анализ не е нужно непременно композиторът да бъде известен.
За съжаление, днес дистанцията между твореца и публиката е твърде голяма. Разбира се, за това си има достатъчно много причини. Една от главните обаче е акцентът върху електронните медии, които лансират популярната музика, въздигайки я до статута на официална култура, при което формата взема връх над съдържанието. С други думи „не е важно какво казваш, защото няма нищо заслужаващо, което трябва да се каже, освен това, което може да бъде доказано от логиката, което пък по дефиниция е очевидно и затова не е нужно да се доказва”.
При подобни схващания сред признатите критикари, едва ли учудва някого днешното състояние на изкуството като цяло, на което за жалост сме свидетели. И така високомерното становище на критиците, заинтересовани да демонстрират своята интелигентност по отношение на класическата музика, допринася много повече за стопяването на публиката, слушаща тази музика, отколкото спонсорите с недостатъчно задълбочено мислене, да речем. Умелото поставяне на запетайки не компенсира духовната нищета. Затова всеки написан ред с подобна „лекота” и недостатъчна компетентност може да се тълкува като крайна неадекватност и недоброжелателство спрямо малкото останали истински творци, с които явно България все по-малко ще се гордее за вбъдеще.
Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение