Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Димо Димов: Култура се прави и без пари – вкъщи. Другото е търговия

Човекът на изкуството е обречен, тъй като той не може да не твори, казва цигуларят

„Защо някои наши артисти бягат от България? Защото колкото и да си добър, ти няма да получиш повече, отколкото ти позволява ситуацията у нас. Всичко опира до пари“, казва проф. Димо Димов. Снимка: Площад Славейков  - Димо Димов: Култура се прави и без пари – вкъщи. Другото е търговия

„Защо някои наши артисти бягат от България? Защото колкото и да си добър, ти няма да получиш повече, отколкото ти позволява ситуацията у нас. Всичко опира до пари“, казва проф. Димо Димов. Снимка: Площад Славейков

„Изкуство може да се прави и без пари – стоиш си вкъщи и свириш, пишеш, рисуваш. Но ако искаш да продадеш продукта, който си създал, опираме до взаимоотношението пари-творец и доколко обществото ще оцени създаденото от теб“, казва проф. Димо Димов в интервю за в. „Сега“. През 2016-а прочутият цигулар празнува 60 години от създаването на Квартет „Димов“, който носи неговото име. Фестивалът, основан от него – „Аполония“, пък се провежда вече 32 години.

На въпрос на журналиста Григор Николов възможно ли е да съществува култура без пари, проф. Димов дава следния пример:

„Ако имате една старинна цигулка и искате да я продадете за 5 милиона долара, този, който ще прояви интерес, има пълното право да се усъмни дали тя струва толкова и да не ги даде. А ако ти желаеш да имаш този инструмент, ще платиш и после може да се окаже, че струва много повече. Така е и с продуктите на културата. При оценката на картина на някой съвременен художник понякога митовете, които се създават около него, са по-силни отколкото реалната стойност на изкуството му. И това пак е търговски въпрос. Този, който иска да има, дава много.“

Продължавайки темата за изкуството и паричната му равностойност, музикантът твърди, че в родното изкуство има много художници, които са твърде високо оценени, „даже бих казал надценени“.

„Ако прехвърлим това в музиката, ще се види, че един музикант, за да съществува като солист, все пак трябва да има възможност да живее добре и оттам нататък да създава изкуство – обяснява цигуларят. – Тази минимална застраховка за живота му не винаги се получава. Защо някои наши артисти са бягали от България? Ами бягат, защото като погледнеш перспективата, ще видиш, че и да завършиш, и да си много добър, ти няма да получиш повече, отколкото ти позволява ситуацията у нас. Всичко опира до пари. Нашето общество в момента е така направено, че без тези съотношения за материално измерване ние не можем да съществуваме.“

Според Димо Димов всяко време поставя някого в неравностойно положение:

„Това обаче не е решаващо за създаване на култура, защото области като музика, живопис, литература и други са самотни като занимание и изискват много вглъбяване в себе си и търсене на богатствата, които светът е създал. А това не става на многобройни събирания и с пари.

Когато нещо опира до обществото, което трябва да даде, за да се създаде вид изкуство, а то не дава, тогава говорим за криза. В наше време като кажеш „пари“, всеки отговаря „няма“. На всеки министър на финансите в последните години като му поискаш пари, казва: „Да, разбира се. Ама кажи откъде да ги вземем“. Даже в най-богатите страни, като стане дума за култура, всички се оплакват. И там се чува: „Ние се борим непрекъснато, за да оцелеем“. Така че аз смятам този процес за нормален.“

Димо Димов – бивш министър на културата – смята, че в момента културата прави много повече от това, което дава държавата, защото човекът, който създава изкуство, е обречен, тъй като той не може да не твори:

„Художникът Генко Генков беше много особен човек. Той търсеше пари, само за да сложи чашката пред себе си и предлагаше своите картини още мокри по блоковете. Казваше: „Дай 20 лева, дай 30 лева“. Изискванията му бяха дотам да може да съществува в собствения си пашкул. Други обаче имаха много по-големи изисквания и съумяха през годините да се наложат и да получат финансова помощ.

Най-тежко обаче е в музиката, защото тя е масово изкуство, търси голяма аудитория и не може да се развива, ако няма публика. Киното пък е още по-особен случай, защото то изисква огромни средства, за да се създаде, техника, която трябва да се купи или наеме, много артисти и статисти, т. е. там е трудно да се намерят средства и затова има коопериране с други страни.“


Цялото интервю прочетете ТУК.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg