Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Имало едно време един изгубен крак

 - Имало едно време един изгубен крак

Имало едно време в Голямата гора един обущар. Той не бил точно обущар, по-точно бил някога, но вече не e. Обущарят, който бил станал разбойник, но от добрите разбойници, се казвал Томи. Въпросният Томи бил, да си го кажем право, голяма работа, защото като дете си играл с чудато момиченце, което освен че понякога вървяло назад, вдигало огромния си кон над главата, а и имало перка на гърба.

Един ден Томи Разбойника си изгубил крака, ей тъй от невнимание. Тръгнал да го търси. По пътя из гората обаче се изгубил. Докато търсел обратно правилната пътека, видял в едно дърво грозно патенце да му се усмихва. И провели следния диалог, ако е възможно такъв да се възпроизведе:

– Грозно патенце, би ли ми казал кой път да хвана оттук?

– Зависи накъде отиваш – отвърнало патенцето.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Все едно накъде… — казал Томи, който впрочем имал и сестрица, както и трима братя и една златна ябълка.

– Тогаз е все едно кой път ще вземеш — отвърнало патенцето.

Какво да прави, Томи Разбойника тръгнал пак напосоки из гората и, не щеш ли, се озовал в пустинята. Там, вече позабравил, че търси крака си, срещнал едно мече. Но това мече, дори и да изглежда странно, не било от планетата Земя, а от една друга планета – на три супермилиона километра от нашата. То пък било си загубило опашката. Като видял колко нещастно е мечето, Томи го утешил, като му рекъл:

– Слушай, малко мече. Искаш ли да ти издялкам една опашка? Ти с две думи ми кажи каква е била твоята, а аз ще взема да я направя.

– Добре тогава – кимнало мечето и му описало точно как изглеждала злощастната изгубена опашка.

Но когато Томи издялкал опашката от дърво и я подал на мечето, опашката сама се отдръпнала.

– Ти си опашка, не се дърпай – казал ѝ Томи.

– Не съм опашка! – възпротивила се тя.

– Опашка си, щом ти казвам!

На Томи му омръзнало да се занимава с инатливи неопашки и раз-два, със седем удара я сложил на мечето, а то припнало с крачета и обещало да му изпълни три желания за добрината – Томи само трябвало да се завърти на пети и мечето щяло да се появи.

Продължил пътешествието си Разбойника, преминал през девет планини в десета и през девет царства в десето, преди да полегне на едно специално поставено от нечия орисница легло, за да си почине от пътя. Легнал и се опитал да заспи, но нещо все му убивало. Най-накрая се досетил и извадил изпод тринайсетте дюшека на леглото едно грахово зърно, превърнало се чудодейно в тиква. А после заспал за сто години и съвсем забравил какво бил тръгнал да търси.

Междувременно, някъде много далеч Дребосъчето пак беше напъхал главата си в супника и тя не искала и не искала да излезе. Как ще си сложа пак шапкътъ, тюхкало се то без да пророни и една сълза.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах