Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Тайните на херкуланските папируси

Два екипа учени се стремят да разкрият тайните на безценните карбонизирани свитъци с нова технология

Херкуланските папируси са над 1 800 свитъка, открити в древноримския град Херкулан през 18. век, карбонизирани след изригването на Везувий.  - Тайните на херкуланските папируси

Херкуланските папируси са над 1 800 свитъка, открити в древноримския град Херкулан през 18. век, карбонизирани след изригването на Везувий.

Разгъването на херкуланските папируси – вкаменени при изригването на Везувий и затова досега неизследвани – е една от трайните мечти на изследователите на Античността. Хипотезата, че в херкуланската Вила на папирусите е имало две библиотеки на образовани и богати собственици: една на латински и една на гръцки език, и че рано или късно на бял свят ще излязат и латински текстове, винаги е била привлекателна, пише италианският „Кориере дела Сера“. Библиотеките на римляните са структурирани по този начин и това е напълно естествено за култура, която вече е била двуезична.

Само че рационалното предположение не е достатъчно, за да се стигне до сигурни резултати, особено в трудната ситуация с карбонизираните свитъци от Херкулан. Когато Кнут Клеве обявява, че е разчел фрагменти от поемата на Лукреций „За природата на нещата” (издаваща може би предпочитанията на собствениците на вилата към епикурейската философия), тревогата се оказва фалшива.

В момента два експертни екипа се опитват да разбулят старата мистерия, прибягвайки до модерни технологии и търсейки помощ от други дисциплини. Минали са векове от първия опит да се развият и разчетат вкаменените кодекси: през 1753-а са правени неуспешни разработки за механичен уред, който да разгъне листовете, без да ги натроши.

Едната група съвременни учени използва опита на Марчело Джиганте, неаполитанския учен, посветил големи усилия на дисциплината, която е искал да създаде – херкуланската папирология. Заслугите му са безспорни и част от разчетените повърхностни слоеве са публикувани в научната преса. Днес екипът на Джиганте е оглавяван от Марио Карпасо и неговите колеги Джанлука Дел Мастро и Даниел Дьолатр от парижкия Национален център за научни изследвания (CNRS).

Другият екип стои зад „Европейски интелектуален лексикон”, основан и ръководен от Тулио Грегори. Тяхна колективна статия в Scientific Reports дава представа за досегашния напредък на изследванията, интердисциплинарните методи и постигнатите първи резултати в разчитането на папирусите. Освен папиролозите, в този екип си съдействат физици, математици и информатици. Решаващо е участието на историци на философията, предвид осезаемото присъствие сред тези текстове на произведенията на философа Филодем от Гадара, вече отбелязани като основна част от съкровищата, заключени в карбонизираната херкуланска колекция.

Не е изненадващо, че според изследователите от този екип досега неизследваният кодекс P. Herc. 495 („Херкулански папирус” № 495) най-вероятно включва фрагменти от „Реторика” на Филодем – текст, за чието изследване с авторитетните си публикации в поредицата „Бюде” на Belles lettres много е допринесъл Дьолатр.

В този род изследвания е нормално дадена хипотеза да бъде проверявана няколко пъти с различни методи, както и един и същи метод да бъде употребяван в различни ситуации с еднакво старание и надежди. Можем да се надяваме, че този път напредъкът в разчитането ще възнагради усилията… Залогът е важна страница от историята на културата – и то може би не само на философската култура – от най-активния период на гръко-римската цивилизация.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg