Брекзит е първият голям резултат в световната политика, който се дължи изцяло на новия феномен – истината няма значение!
„Защо излъгахте британците, че Великобритания дава 350 милиона лири седмично на ЕС?”, попита журналист ден след референдума един от неговите автори – бившия министър в кабинета на Камерън Йън Дюнкън Смит. „Не е вярно, не сме”, отвърна той. „Напротив!”, настоя журналистът и показа лозунгите, които дори бяха напечатани на лондонските автобуси: „Великобритания дава 350 милиона лири седмично на ЕС. Нека тези пари да отиват в нашето здравеопазване”.
„Ееее, – отвърна политикът, – ние не сме поемали ангажименти. Това бяха просто възможности, които обещахме.”
Лъжата днес се оказва просто една от възможните истини! И това във века на информационните технологии, в който всеки човек е медия и на секундата разбира къде е гръмнала бомба, кой е убиецът и как това се отразява на курса на йената. Или ако сме коректни към думите – би могъл да разбере. Но дали го прави?
Защо британците гласуваха за обещания, които се оказаха невъзможни? Глупави ли са? Или се оставиха да ги излъжат?
Разбира се, глупаци има навсякъде и глупостта или интелигентността са индивидуални качества, затова няма как една цяла нация да бъде обвинена в глупост. Но поради каква причина тогава една цяла нация от най-различни индивиди все пак действа глупаво?
Вижте още: ЕКЗИТ НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ
Тук ще направя уговорката, че глупаво действие е онова, което се извършва без обмисляне на последствията. А по липсата на план за действие в момента се вижда, че обмисляне не е имало. Също и че дори и Брекзит да не се окаже толкова страшен за Острова и за ЕС, това ще се дължи на действията СЛЕД, а не ПРЕДИ референдума.
Нима нямаше кой да информира добре британците какво точно им предлага това гласуване и какви са аргументите „за” и „против”?
Всъщност Великобритания е една от все по-малкото държави, които могат все още да си позволят медии с много кореспондентски пунктове във важните за политиката ѝ държави. Така че журналисти в Брюксел, които да информират британските граждани, имаше. Но информираха ли те?
Преглед на медийното отразяване на референдума преди провеждането му показва следното: „Дейли Мейл” бе за оставането, „Мейл он сънди” за излизането, „Сънди Таймс” за излизането, „Таймс” за оставането, „Сън” – навън, „Мирър” – вътре. Явно не се дължи на липса на двете гледни точки. Или? Всъщност се оказва, че проповядващите Брекзит са били много по-активни и по-кресливи от другите. 51% от статиите в периода преди Брекзит са пропагандирали за излизането, 49% за оставането. Точно такъв бе и резултатът при гласуването.
Светът все пак все още е онова, което пише във вестника. Тогава е важно да видим какво пише в него и доколко то отразява реалността. Може би не е изненада, но колкото по-далеч е един вестник от реалните новини, толкова по-голям е тиражът му. Оставаме на примера Великобритания. Ако погледнем тиражите на вестниците, то картината „за” и „против” Брекзит се променя. 82% от статиите, достигнали читателите, са за излизане, 18% за оставане. Аргументацията, базирана на реални факти, интересува явно твърде малко хора. Как се отнасят към фактите медиите, пропагандирали Брекзит?
Вижте още: ЛЕКОМИСЛЕНО, НЕБРЕЖНО, БЕЗОТГОВОРНО
Да вземем за пример булевардния вестник „Експрес”. Ето част от заглавията, излизали в него, публикувани в проучване на „Журнал за международна политика”:
– „Мигрантските майки струват на здравната система 1,3 млрд. лири”,
– „Нелегални имигранти наводняват ЕС”,
– „Вън чуждестранните измамници”,
– „2 милиона мигранти ни взимат работните места”,
– „Броят на мигранти от ЕС се покачва”,
– „Взрив на бюджета заради мигрантските деца, тръгващи на училище”.
Преките резултати от тази медийна истерия, която дори не почива на факти, са три.
1. Убийството на депутатката Джо Кокс;
2. Гласуването за излизане от ЕС;
3. Увеличилият се брой расистки и шовинистки прояви и вербалните атаки срещу източноевропейци.
Когато медии и политици допускат езикът на омразата да стане съвсем легален и дори модерен, то престъпленията не закъсняват. При насаждане на напрежение сред огромна група хора, което уж пораждат онези, които имат различен език, цвят на кожата или религия, е въпрос на време да се намери един по-лабилен психически, който ще изтълкува всичките тези призиви като сигнал, че трябва да вземе нещата в свои ръце. Джо Кокс се бореше за хуманно отношение към мигрантите, за проевропейска политика, за отворена към света Великобритания. Убиецът ѝ е човек, който е ненавиждал нейните политически виждания. Това, че е психически нестабилен оправдава ли медиите и прави ли го наистина единичен актьор на тяхната сцена? Не. Той също е тяхна жертва. Медиите – във Великобритания, но не само, брутализираха обществото. Новини днес са само катастрофите, кръвта, насилието.
Да не гледаме обаче толкова надалеч и да обърнем поглед към България. Тези дни социалните мрежи и телевизиите обиколи една история, която смразява кръвта с бруталността си. Полицаи в Монтана влачили по земята инвалид, докато протезата на отрязания му крак се откачила и той прокървил. Снимките от този случай са още по-брутални. На тях се виждат хора, които заобикалят влачения по земята мъж, за да си купят кафе, други, които безучастно наблюдават сцената. Възможна ли е чак такава липса на емпатия – дори и арестуваният по брутален начин мъж да е нарушавал реда? Снимките показват – да!
Че журналистиката е в криза в целия свят и една от основните причини е интернет, не е тайна. Заради сриващите се тиражи на вестниците медиите претърпяха негативно развитие – в битка за читатели и зрители те вече не се занимават толкова с фактите, колкото със сензациите. Колкото повече кръв, толкова по-добре. И ако вчера новината за бомба ни стресираше, днес се налага да ни покажат парчета от тяло по първите страници, за да ѝ обърнем внимание. Как тогава да реагират обръгналите на насилие граждани на сцената с влачения инвалид?
Друг проблем в гоненето на тиражи е, че се показва онова, което хората искат да видят. Страх те е от мигранти? Ами да, те изнасилват, крадат, взимат ни работните места. В новините информациите за отделни престъпления на бежанци превишават в пъти информациите за престъпления срещу бежанци. И ако първите случки са недостатъчни, те обилно се доизмислят в интернет. За вторите обаче се мълчи или пише срамежливо – само в Германия в рамките на една година има над 700 нападения и палежи над бежанци и бежански домове. Престъпленията, извършени от бежанци, според доклад на криминалните служби, са дори под броя на извършените от други мигранти.
Защо има такава липса на разбиране не само към европейските, но и към международните теми? Всъщност на мястото на събитието вече няма журналисти. Почти всички медии са се отказали от кореспондентски пунктове в Близкия изток. Дори и на Балканите няма представители на големи чужди медии. Обикновено за държавите в нашия регион отговаря някой, който има бюро в Прага или Виена. В Либия, в Ирак, в Сирия, че дори и в палестинските територии почти няма професионалисти. Ако се случи голяма криза, някои големи медии пращат екипи. Други разчитат на местни, работещи на свободна практика. Но така се губи цялостният поглед, съобщава се за катастрофата, но не и за причините, за връзките между отделните събития, за генезиса им.
Да не гледаме само към големите международни медии, да обърнем поглед към българските. Заради кризата в медийния ландшафт у нас почти няма кореспонденти дори в Бюрксел – столицата, в която се взимат най-важните решения за политиката и управлението на България. Да, има човек на БТА, но БТА едва оцелява заради отказа от абонамент на редица големи медии. Причината – липса на пари. Има и представители на държавните телевизия и радио, които работят добре, но докато са на бюджет, зависещ от управляващите, трудно може да се очаква особено критичен поглед от тях. Остават само представителите на две частни телевизии и един сайт. Журналистите от телевизиите се борят за рейтинг. Така че в крайна сметка остава един-единствен сайт, от който българската публика би могла да се информира реално за ставащото в Брюксел. Прави ли го обаче? Ако се съди по реакците след Брекзит и враждебното отношение към ЕС – не. Излизането на Великобритания поне показа колко неинформирани са, при това по собствено желание, една огромна част от българските граждани. Те не разбират ЕС, не знаят как функционира Еврокомисията, не се интересуват от Европейския парламент. Вероятно причината е и в самите институции – европейската общност е сложна организация, разбирането ѝ изисква много информация и усилие. Много по-лесно е просто да повярваш на всяка легенда за лошите чиновници и кривите краставици, отколкото да се напънеш да проследиш причините за регулациите на пазара и докъде са приложени те у нас.
Така че изводите от Брекзит са много и нито един от тях не е приятен. Медиите навсякъде в Европа брутализираха обществото, интернет го направи податлив на слухове, а то няма никакво желание да противостои на това.
Вижте всичко по темата БРЕКЗИТ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение