Древна мозайка открита в „небесното място“ на етруските

Орвието е град на мистериите, разкопките и заровените съкровища. Малкият средновековен център на Южна Тоскана, разположен на върха на хълм сред прочутите си лозя, всяка година предлага нови открития, даващи основание да се смята, че мястото е населено още по времето на Етруския съюз. Всъщност вероятно Орвието някога е бил архаичният град Фанум Волтумне.

Седемнадесетите разкопки на панаирния площад, започнали през юли 2016, изваждат на бял свят нови находки. Тазгодишната работа, подета на 4 юли, е под ръководството на проф. Симонета Стопони и довела до откриване на важни артефакти. Разкрита е още една част от античните терми и за особено удоволствие на археолозите в помещение с площ от 50 кв. м. Е намерена красива черно-бяла мозайка.

„Изобразеният сюжет – обяснява проф. Стопони, – е с морски характер: в центъра на композицията се издига заплашителната Сцила с гребло в ръка, а в краищата, завършващи с декоративни кучешки глави, се разполагат морски чудовища с дълги опашки.”

Изобразени са също делфини, един от които е в борба с калмар.

За съжаление, още в Античността мозайката е била натрошена, което е довело до загубата на част от морските създания. Възстановявана е с мраморни късчета, взети може би от настилките на други сгради. Избраната морска тема и стилът на фигурите напомнят мозайките от Остия (пристанището на античен Рим в устието на река Тибър, на около двадесет километра югозападно от столицата) от ІІ в. сл. Хр. От същия период е и мозайката от Орвието. За римляните, посещаващи ежегодните тържества във Фанум Волтумне, е било удоволствие да посещават така изискано орнаментирани терми.

Резултатите, постигнати досега, са от голям интерес и засвидетелстват историческото значение на мястото. От VІ в. пр. Хр. районът е бил религиозен център на Етруския съюз, светилище на всички тиренски градове, наричано „небесно място” от самите етруски и Фанум Волтнумне от римляните. Латинското име означава Храм на Волтумна (местна богиня). Селището е изменено, но продължава да съществува в римския период. Продължава живота си през християнското Средновековие поне до ХІV в. Свещеното предназначение на мястото се запазва над 2000 години.

В последните няколко години разкопките доведоха до откриването на етруски светилища, вотивни дарове, фрагменти от статуи, гръцка керамика, дарявана на храмовете, две термални бани, римски мозайки и християнски погребения. В района около най-големия етруски храм в най-високата точка на селището личат структурите на портик и няколко фонтана.

Открити са и останките на манастир и древна църква, посветена на свети апостол Петър. Те са били построени върху основите на богато римско жилище, седалище на местната администрация и вероятно са служели за приемане на високопоставени духовници след покръстването на Римската империя.