Бисмарк, строителят на съвременна Европа

Ото Едуард Леополд, принц фон Бисмарк, херцог фон Лауенбург (1815-1898) е Железният канцлер на кралство Прусия и Германската империя, довел до завършек романтичната мечта за обединение на голямата европейска нация. Изпитващ „ужас от коалиции”, тоест от възможен съюз между Франция и Русия, след постигането на голямата си цел той се стреми да поддържа легитимисткото статукво в Европа и продължава политиката на Европейския концерт. Вярва, че Германия няма бъдещи големи амбиции освен да бъде мек арбитър и пилотска кабина на европейската дипломация.

Времената на завоевания са отминали и дори може би има излишен риск в анексирането на Елзас и Лотарингия. Нито Дания, нито Австро-Унгария, Люксембург или Холандия дължат повече територии на новия Райх, така че Германия може да се превърне в гарант на мира за целия Стар континент, а в края на ХІХ в. това значи и за света, стига нарастващата британска подозрителност да бъде приспана…

В много отношения предпазливият Бисмарк е политически пророк. Двадесет години след смъртта му делото на неговия живот е на ръба на катастрофата. Но постройката е здрава: тя издържа не само кървавата вакханалия на Първата, но и бавно се възражда след тоталния крах на Втората световна война. Династията на Хоенцолерните я няма и съвременната ни Федерална република няма почти нищо общо с някогашните традиции, но германското единство продължава да бъде факт.

Спомените на държавника са издадени у нас в два тома през 1994-а и са от огромен интерес за любителите на историята. Сега на българския пазар излиза и негова биография.

„Бисмарк. Величие, граници, постижение” от Ханс-Кристоф Краус (превод от немски Васил Райков) се появява тук едва година след първото си германско издание, тоест става дума не за остарял труд, а за съвременен поглед към биографията и епохата на Железния канцлер. Книгата е разделена на четири тематични раздела, засягащи личността, значението, ограниченията и фактическите резултати от дейността на Бисмарк. Авторът не пропуска и ролята на ирационалното (или поне мненията на канцлера за тази сфера): един чисто германски детайл, вероятно повлиян от известна философска нагласа към историческия материал. Фактически разполагаме с четири ракурса към основателя на Втората империя, това са погледи към човека, към обществената персона, към технократа на политиката и към последиците от усилията му. Книгата е освежаващо лишена от така модните напоследък осъдителни преценки за фигурите от миналото.

За неизкушения от историческата материя читател, особено с леви нагласи, ще бъде повече от интересна грижата на Железния канцлер за социалните придобивки, които днес всяка цивилизована страна смята за даденост.

Преводът на книгата търпи известна критика заради несъобразяване с придобили гражданственост на български език форми на исторически имена („Хорацио” Нелсън или „Шарл де Гол” още в началото на тома). Възможно е и над книгата да е работено бързо, без достатъчно време за намесата на коректор и редактор, както личи на доста места в текста.

Задълбочаването в идейния свят на Бисмарк дава възможност и за частично разбиране на политическата реалност, оформяща не само дейността на самия канцлер, но и понятията, с които Европа си служи в края на ХІХ в. Начинът на мислене и дори стилът на писане и говорене на държавника стават по-достъпни до съвременна публика чрез биографията, написана от Ханс-Кристоф Краус. До българската публика се приближава една от най-големите фигури на европейската политическа мисъл, а това има иособено значение за нас, защото Бисмарк е оказал влияние в съдбата и на нашата страна.