Б.Д. в Страната на автентичните фалшификати

Може ли една златна огърлица да бъде определена от националния исторически музей на дадена страна като „без аналог в света“ и датирана от III век, а всъщност да се окаже фалшификат от над 1500 години по-късно? Може, разбира се, стига страната да се казва България, а неин историк № 1 да е Божидар Димитров. За куриозния случай разказва журналистът Сергей Трайков във вестник „Стършел“.

Историята започва през юли 2013 г., когато при зрелищна полицейска операция в Благоевград са арестувани баща и син – Кирил и Владимир Гемеджийски, както и добре познатия в иманярските страни Владимир Асенов-Шулца. Причината е, че по-рано Шулца се свързал с журналист от София, по образование траколог, и му казал, че има за продан 38-грамова старинна златна 23-каратова огърлица. Тя била наследствена на семейство Гемеджийски. Навремето я носила тяхна баба, а сега те случайно я били намерили закопана в двора на старата им къща.

Журналистът съобщил наученото на полицията, а Шулца и собствениците на находката се оказали в ареста и със заведено дело за незаконно иманярство, за търговия с археологическа ценност и измама.

Какво следва? Огърлицата е изпратена за експертно мнение на Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. Той отговаря с оценка, заключаваща: въпреки че огърлицата е оценена на 37 000 лева, тя има много по-голяма историческа стойност. Защото според него бижуто е произведено в III век и няма аналог в света.

Димитров, разбираме още от разказа на Сергей Трайков, е толкова заинтригуван от находката, че прибира в НИМ иззетата като веществено доказателство огърлица и я излага като един от най-ценните експонати в музея – толкова ценен, че даже не разрешава да се транспортира до съда в Благоевград, където се гледа делото срещу Гемеджийски. Затова се налага съдебният състав, прокурорът, защитата и подсъдимите да пътуват в София и да проведат заседанието си на място, пред огърлицата в музея.

Към оценките на уникална находка се присъединяват и други археолози, които я сравняват с бижу от Британския музей и твърдят, че колието излиза изпод ювелирните ръце на майсторите от старите римски провинции. Българският съд очевидно разполага с отлични експертни оценки – само че съдията Диана Узунова недоверчиво назначава още една експертиза, от Българската академия на науките.

В лабораторията на БАН се извършват 16 спектрални анализа на елементите на огърлицата. Изследван е и съставът на златото. Заключенията на експертите са категорични: златото е рафинирано – в него има съдържание на 0,2% сребро, което специално е добавено, за да се състари изкуствено огърлицата. А тя самата е изработена по метода на електролизата, който започва да се прилага едва през… ХIХ век.

Случаят продължава с отлагане на делото – съдебният състав има нужда от време, за да прецени кое от експертните мнения е истинно. Все пак насреща стоят оценката на Божидар Димитров срещу научната обосновка от лаборатория на БАН. И така, на последното заседание двамата Гемеджийски са оправдани по обвинението за продажба на златна римска огърлица. Наредено е тя да бъде иззета като експонат от Националния исторически музей и да им се върне, защото е наследствена – на баба им. Бащата, Кирил, все пак се оказва с присъда (но за друго), 3 месеца условно – за притежание на нерегистрирани 3 медни пръстена и 14 бронзови монети на обща стойност… 343 лева.

Така и Трайков поставя въпроса – а дали в нашите музеи няма и други експонати, определени от родни светила като безценни археологически и исторически находки, които ако се подложат на безпристрастен научен анализ няма да се окажат също изкуствено състарено и фалшифицирано наследство, извадено от раклите на нечии баби? Дали наистина?