Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Големанова и нейният ключодържател

Министерството на образованието и науката не разполага с огромен бюджет, но за пореден път е склонно да похарчи големи суми извън преките си задачи

Меглена Кунева - винаги готова за постодържател. Снимка: БГНЕС - Големанова и нейният ключодържател

Меглена Кунева - винаги готова за постодържател. Снимка: БГНЕС

Добре, де, защо ни е това образование? Защо са ни математици? Народът няма какво да яде, тия ще ми се образоват! Я ключодържателчета по-добре да има!

Така би казал прочутият герой на Ст. Л. Костов Големанов. А в нашия Министерски съвет има поне една Големанова, която обича на пояса й да дрънкат колкото се може повече ключове от много кабинети. След като стана министър на образованието, за г-жа Големанова, пардон, Кунева, се говореше, че може и за генерален секретар на ООН да се кандидатира, ако трябва. Винаги готова за постодържател. А сега разбираме, че с постовете си вървят и съответните запалчици, химикалчици… Важното е оборот да има. Така де, данъкоплатецът и Европа като имат бол пари – ще платят и тая сметка. Образование ли? Вятър работа!

Макар да управлява един от най-незначителните ресори в държавния бюджет, ведомството на Кунева е пожелало да отдели два милиона лева за дребни сувенири: ключодържатели, запалки, антистресови топки… До медиите е достигнал Word-файл със съдържанието на обществената поръчка. Тя има и дълго официално име: „Изработка и доставка на рекламно-информационни материали и сувенири, свързани с осигуряване на информираност, публичност и визуализация при изпълнението на функциите на Министерството на образованието и науката, както и по проекти и програми с бенефициент Министерството на образованието и науката“.

Образованието е изтъквано като постоянен проблем на България както от бизнеса, така и от икономическите наблюдатели. Страната остро се нуждае от образователна система, която ефективно да подготвя кадри за трудовия пазар, защото нуждите на пазара и покачването на жизнения стандарт зависят от добрата професионална квалификация на новите поколения. Вместо да се концентрира върху този крайно актуален въпрос, Министерството отново демонстрира, че иска да харчи пари – нашите пари – за семки и бонбонки. Питаме се: cui bono, в чия полза? Кои и чии са фирмите, натоварвани с реализацията на толкова скъпи идеи? И дали в целия документален хаос не е прикрита думата „комисионна“?

Америка за България

При това 15 септември наближава и стотици училища имат нужда от какви ли не консумативи.

Сякаш не стигаше излишният (и скъп) „учителски събор“ от 19 юни тази година. Той не реши никакви затруднения на преподавателите в България, а отново беше отчаяна PR-акция на Меглена Кунева и екипа й. Престоят на настоящия министър в образователното ведомство вече има трагикомична слава. Огромните харчове, непосилни за ниския бюджет на поверената й служба, издават комбинация от административно-комсомолски подход към работата и пълна липса на интерес към самата ефективност. Екипът на този титуляр вероятно смята, че най-важната задача е развяването на знамена и произнасянето на чиновнически клишета с помпозен тон. Това е бюрократизъм, доведен до абсурд. По-лош от абсурда е недостигът на средства за училищни ремонти, учебни пособия и действително повишаване на заплатите (а оттам – и на мотивацията) на млади учители. Необяснимо е защо на фона на тези пробойни в преките функции на образователния ресор изобщо има и един лев за ключодържатели. И ако в Народното събрание имаше истинска опозиция, следващият парламентарен контрол щеше да се превърне във Ватерло за Меглена Кунева.

Настоящият министър на образованието е в ноторна близост с бившия титуляр на същия пост и мрачен гений на разправата с учителската стачка от 2007 г. Даниел Вълчев. Само по себе си това би трябвало да буди тревога – или направо отказ да се доверяваме на тази личност. Отделно от това, натоварването й с огромната двойна отговорност за бъдещо българско председателство на Европейския съюз и за българското образование е направо управленска грешка: никой не може да изпълнява ефективно толкова разнопосочни задължения. И си личи, че тя ги приема само като титли, като политически шанс и добавки в биографията си, а не като реални ангажименти.

Един случай бе показателен: Меглена Кунева веднъж реши да свърши работата на учителка и поправи текст на малолетен ученик, но сама допусна грешка в „поправката“. Ако не беше направила това, може би никой нямаше да обърне чак толкова внимание на други нейни образователни дефицити, защото тя самата неведнъж е изтъквала, че министър на каквото и да е може да стане всеки, защото да си министър не значи, че трябва да си специалист в съответната област, а само политик. Дори извадено от контекста на останалите й прояви, това мислене е вредно – в който и ресор да работи човек. По някакъв начин тази свръхполитическа и свръхнеспециализирана личност напомня г-жа Румяна Желева, някогашния ни външен министър, който не беше сигурен къде е Аденският залив и какво точно правят пиратите там с хора, които наивно се канят да идат и да огледат на място. Кунева отлично въплъщава синдрома „Желева“, така типичен за кадровата политика на настоящия ни министър-председател. Нека припомня, че Кунева също така охотно даваше исторически примери в телевизионните си участия и сбърка Александър Малинов с Петко Каравелов (тоест Независимостта от 1908-а – със Съединението от 1885-а), а сетне смеси владетелите Крум и Кубрат (тук грешката е от порядъка на 150 години, сиреч е достойна за националния ни Божидариум). Изводът от тази смелост в неподготвените изказвания е, че за пореден път имаме крещящо неподходящ министър на образованието.

Разбира се, кризисният PR отново се позадейства, за да намали щетите от дейността на ваканционния. Кунева обяви, че не носи никаква отговорност за поръчката от 2 милиона лева, защото е в отпуск. Обвини екипа си и се опитва да прикрие зад „експертни“ клишета факта, че единствено изтичането на файла е предотвратило огромен и ненужен разход на средства. Такъв тип паническо прехвърляне на топката върху „бушони“ се наказва от близките подчинени и не остава незабелязан от политическите съюзници. Извън чисто кулоарната страна на политиката, тихата подготовка и прибързаният отказ от поръчката показват, че самият харч е бил дълбоко нереден.

Позитивното в случая е, че пресата е успяла да предотврати това разхищение. Приятна победа за гражданското общество срещу поредната проява на чиновническо безсрамие.