Големанова и нейният ключодържател

Министерството на образованието и науката не разполага с огромен бюджет, но за пореден път е склонно да похарчи големи суми извън преките си задачи

Меглена Кунева - винаги готова за постодържател. Снимка: БГНЕС - Големанова и нейният ключодържател

Меглена Кунева - винаги готова за постодържател. Снимка: БГНЕС

Добре, де, защо ни е това образование? Защо са ни математици? Народът няма какво да яде, тия ще ми се образоват! Я ключодържателчета по-добре да има!

Така би казал прочутият герой на Ст. Л. Костов Големанов. А в нашия Министерски съвет има поне една Големанова, която обича на пояса й да дрънкат колкото се може повече ключове от много кабинети. След като стана министър на образованието, за г-жа Големанова, пардон, Кунева, се говореше, че може и за генерален секретар на ООН да се кандидатира, ако трябва. Винаги готова за постодържател. А сега разбираме, че с постовете си вървят и съответните запалчици, химикалчици… Важното е оборот да има. Така де, данъкоплатецът и Европа като имат бол пари – ще платят и тая сметка. Образование ли? Вятър работа!

Макар да управлява един от най-незначителните ресори в държавния бюджет, ведомството на Кунева е пожелало да отдели два милиона лева за дребни сувенири: ключодържатели, запалки, антистресови топки… До медиите е достигнал Word-файл със съдържанието на обществената поръчка. Тя има и дълго официално име: „Изработка и доставка на рекламно-информационни материали и сувенири, свързани с осигуряване на информираност, публичност и визуализация при изпълнението на функциите на Министерството на образованието и науката, както и по проекти и програми с бенефициент Министерството на образованието и науката“.

Образованието е изтъквано като постоянен проблем на България както от бизнеса, така и от икономическите наблюдатели. Страната остро се нуждае от образователна система, която ефективно да подготвя кадри за трудовия пазар, защото нуждите на пазара и покачването на жизнения стандарт зависят от добрата професионална квалификация на новите поколения. Вместо да се концентрира върху този крайно актуален въпрос, Министерството отново демонстрира, че иска да харчи пари – нашите пари – за семки и бонбонки. Питаме се: cui bono, в чия полза? Кои и чии са фирмите, натоварвани с реализацията на толкова скъпи идеи? И дали в целия документален хаос не е прикрита думата „комисионна“?

Америка за България

При това 15 септември наближава и стотици училища имат нужда от какви ли не консумативи.

Сякаш не стигаше излишният (и скъп) „учителски събор“ от 19 юни тази година. Той не реши никакви затруднения на преподавателите в България, а отново беше отчаяна PR-акция на Меглена Кунева и екипа й. Престоят на настоящия министър в образователното ведомство вече има трагикомична слава. Огромните харчове, непосилни за ниския бюджет на поверената й служба, издават комбинация от административно-комсомолски подход към работата и пълна липса на интерес към самата ефективност. Екипът на този титуляр вероятно смята, че най-важната задача е развяването на знамена и произнасянето на чиновнически клишета с помпозен тон. Това е бюрократизъм, доведен до абсурд. По-лош от абсурда е недостигът на средства за училищни ремонти, учебни пособия и действително повишаване на заплатите (а оттам – и на мотивацията) на млади учители. Необяснимо е защо на фона на тези пробойни в преките функции на образователния ресор изобщо има и един лев за ключодържатели. И ако в Народното събрание имаше истинска опозиция, следващият парламентарен контрол щеше да се превърне във Ватерло за Меглена Кунева.

Настоящият министър на образованието е в ноторна близост с бившия титуляр на същия пост и мрачен гений на разправата с учителската стачка от 2007 г. Даниел Вълчев. Само по себе си това би трябвало да буди тревога – или направо отказ да се доверяваме на тази личност. Отделно от това, натоварването й с огромната двойна отговорност за бъдещо българско председателство на Европейския съюз и за българското образование е направо управленска грешка: никой не може да изпълнява ефективно толкова разнопосочни задължения. И си личи, че тя ги приема само като титли, като политически шанс и добавки в биографията си, а не като реални ангажименти.

Един случай бе показателен: Меглена Кунева веднъж реши да свърши работата на учителка и поправи текст на малолетен ученик, но сама допусна грешка в „поправката“. Ако не беше направила това, може би никой нямаше да обърне чак толкова внимание на други нейни образователни дефицити, защото тя самата неведнъж е изтъквала, че министър на каквото и да е може да стане всеки, защото да си министър не значи, че трябва да си специалист в съответната област, а само политик. Дори извадено от контекста на останалите й прояви, това мислене е вредно – в който и ресор да работи човек. По някакъв начин тази свръхполитическа и свръхнеспециализирана личност напомня г-жа Румяна Желева, някогашния ни външен министър, който не беше сигурен къде е Аденският залив и какво точно правят пиратите там с хора, които наивно се канят да идат и да огледат на място. Кунева отлично въплъщава синдрома „Желева“, така типичен за кадровата политика на настоящия ни министър-председател. Нека припомня, че Кунева също така охотно даваше исторически примери в телевизионните си участия и сбърка Александър Малинов с Петко Каравелов (тоест Независимостта от 1908-а – със Съединението от 1885-а), а сетне смеси владетелите Крум и Кубрат (тук грешката е от порядъка на 150 години, сиреч е достойна за националния ни Божидариум). Изводът от тази смелост в неподготвените изказвания е, че за пореден път имаме крещящо неподходящ министър на образованието.

Bookshop 300×250 3

Разбира се, кризисният PR отново се позадейства, за да намали щетите от дейността на ваканционния. Кунева обяви, че не носи никаква отговорност за поръчката от 2 милиона лева, защото е в отпуск. Обвини екипа си и се опитва да прикрие зад „експертни“ клишета факта, че единствено изтичането на файла е предотвратило огромен и ненужен разход на средства. Такъв тип паническо прехвърляне на топката върху „бушони“ се наказва от близките подчинени и не остава незабелязан от политическите съюзници. Извън чисто кулоарната страна на политиката, тихата подготовка и прибързаният отказ от поръчката показват, че самият харч е бил дълбоко нереден.

Позитивното в случая е, че пресата е успяла да предотврати това разхищение. Приятна победа за гражданското общество срещу поредната проява на чиновническо безсрамие.

OPERA OPEN