Защо сръбски, а не български фестивал, е в Топ 10 на Европа

Преди 4 месеца британският ежеденик „Гардиън“ публикува за не знам коя поредна година списъка си с десетте най-добри джаз фестивали в Европа. Тук, разбира се бяха Монтрьо, North Sea в Ротердам, фестивали във Франция, Англия, Ирландия, Италия, Испания и – о, изненада – в Украйна, но не и в България. Най-близко до нас от фестивалите в Топ 10 е този в Ниш, наречен „Нишвил“, защото за четири дни третият по големина сръбски град се превръща в нещо като Нашвил – столицата на кънри музиката, но и за джаза (и не само, но най-вече).

Който е бил там между 11 и 14 август, знае защо „Нишвил“ е в десетката, а нито едно подобно събитие у нас не е. Мащабите са несравними – къде тук ще намерите фестивал с 11 сцени, 110 концерта и 660 артисти, покриващи жанрово разнообразие от сръбския фолк (но не чалга) на Биляна Кръстич, през китайския джаз на „Голдън Буда Джазбенд“, до папъра саксофонист Совето Кинч?

Tака изглеждаше всяка вечер входът на средновековната крепост, в която бе джазфестивалът.

Освен, че в „Нишвил“ сцените са 11 и повечето са безплатни, главната сред тях всъщност се състои от две отделни сцени (наречени Земя и Небе), отстоящи на 5 метра разстояние. Това спестява доста време, защото докато на едната главна сцена примерно Ал ди Меола сипе изящен порой от акустични ноти за радост на публиката, на другата Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ дискретно подреждат инструменти и техника, за да започнат концерта си не повече от 5 минути, след като Ди Меола приключи с бисовете.

Сцените Земя и Небе

Понякога, особено към края на някои концерти, се случва докато артистът пее от „Земята“, повечето публика вече да се е скупчила пред „Небето“, защото всеки зрител иска да си осигури по-добро място за следващия изпълнител. Но при най-добрите публиката е навсякъде – и на двете карета столове пред сцената, и на трите трибуни – централна и две странични (с общо над 4 000 седящи места) и навъсякъде от голямата поляна.

А цените не са високи – набор от билети за четирите дни на целия фестивал можеше да се вземе за 25 евро, а входът за една вечер на главната сцена бе 10 евро. Срещу тази сума всеки получи възможност да види по 6 състава на вечер, като обикновено два, понякога три или четири от тях на много високо световно ниво. Билетите за главната сцена (Земята и Небето) осигуряваха достъп и до Среднощната Джазденс сцена, която тази година не беше безплатна.

Нашите „Дърти Пърчис“ с гост от британската група The Jazzcotech Dancers (вдясно)

Вокалистите на „Дърти Пърчис“ Емил Минчев и Амалия Ненова

Публиката разбра добре Васко Кръпката, който пя на български в Ниш. 

„Подуене блус бенд“ бяха посрещнати възторжено от сръбско-международната публика на фестивала.

Последните два дни (по-скоро нощи, а „Нишвил“ би могъл да се нарече и „Нощвил“, защото големите концерти приключваха между 2 и 3 часа след полунощ, но музика ехтеше до зори) предложиха няколко отлични шоута и две, които спокойно мога да причисля към незабравимите. Сред отличниците бе квартетът на един от най-добрите холандски саксофонисти – Юри Хонинг (Нидерландия не е само Канди Дълфър), с дискография от над 40 албума.

Юри Хонинг квартет

Много приятна, динамична, заразителна и изобретатилна бе и програмата на френското трио на Реми Паносян.

Реми Паносян трио

Предишната вечер друг квартет на саксофонист събра огромна публика и напълно я завладя с виртуаозни и емоционални изпълнения. Бил Еванс избухва на световната джаз сцена едва 21-годишен, когато е поканен да свири в групата на самия Майлс Дейвис. Работил е и с артисти като Хърби Хенкок, Джон Маклафлин, Уили Нелсън, Мик Джагър, Иън Андерсън, Ранди Брекър, Медески, Мартин & Уд и блусрок легендите „Олман брадърс бенд“, които представи с едно изпълнение. Сериозен принос в завлядаването на публиката имаше и китаристът Брайън Бекър с оригиналните си, старателно изградени сола, кулминиращи в шеметни импровизации с рок бруталност.

„Бил Еванс квартет“ избухна пред публиката в Ниш.

Бил Еванс

Домакините бяха запазили най-доброто за най-накрая: Джос Стоун. При 29-годишната ветеранка с вече 15-годишна кариера в музиката, номинации и награди Грами, Господ е бил особено щедър. Дал й е глас и талант, без изобщо да пести. Освен това Джос е красива като рисунка на Луис Ройо. Оживялата фентъзи принцеса владее напълно способността да омагьосва публиката – със соул или реге – и сладки приказки. По средата на концертна се зарече публично, че догодина по същото време отново ще бъде в Ниш. По-добър финал едва ли беше възможен.

Гостуването на Джос Стоун бе част от нейното Тотално световно турне – Total World Tour.