Шифърът на Войнич

Това е една от най-мистериозните книги в света, вековен ръкопис, писан на непознат или кодиран език, който все още никой не е успял да разчете. Изследователи са посвещавали целия си живот в разглеждане на Ръкописа на Войнич, интригуваща смесица между елегантен шрифт и рисунки на странни растения и голи жени, за който някои вярват, че има дори магически сили.

Днес книгата е заключена в хранилищата на библиотеката „Бейнеке“ в Йейлския университет и се изважда оттам много рядко. Но след 10 години молби за достъп до нея, малката издателска къща „Силое“ от Испания получи правото да копира документа, разказва „Гардиън“.

„Докосването до Войнич е преживяване – казва Хуан Хосе Гарсия, директор на „Силое“. – Това е книга с толкова силна мистериозна аура, че когато я видиш за първи път, те изпълва с трудна за описване емоция.“

„Силое“ – експерти в създаването на факсимилета на стари ръкописи – са закупили правата да направят точно 898 точни копия на Войнич – в тях всяко петънце, дупка, набраздяване от оригинала ще бъдат повторени.

Ръкописът на Войнич – интригуваща смесица между елегантен шрифт и рисунки на странни растения

Издателството винаги публикува 898-те екземпляра от ръкописите, които копира – число, което е палиндром – след успеха на първото факсимиле, с 696 копия. Копията ще се продават на цена от 7 до 8 хиляди евро всяко. Близо 300 души вече са направили предварителна поръчка.

Реймънд Клеменс, куратор в „Бейнеке“, коментира, че от Йейл са се решили да позволят факсимилетата заради огромния брой хора, които искат достъп до крехкия ръкопис. Според него репликата ще предостави възможност за поглед и досег до оригинала за онези, които се интересуват от него.

„Те също така ще позволят на библиотеки и музеи да получат свое копие за учебни цели, а и ние самите ще използваме факсимиле, за да показваме Ръкописа извън библиотеката на студенти или други заинтригувани лица.“

Книгата е назована на името на американския търговец на редки книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912-а от Йезуитския орден в Италия. За автора, произхода и значението на ръкописа теориите изобилстват.

Копията на книгата ще се продават на цена от 7 до 8 хиляди евро всяка.

Дълго време се смята, че е работа на английския монах францисканец Роджър Бейкън (XIII в.), чиито интереси в алхимията и магията довеждат до попадането му в затвора. Но тази теза е отхвърлена, след като ръкописът е датиран чрез радиовъглероден анализ и се оказва, че е създаден между 1404 и 1438 г.

Други версии сочат младия Леонардо да Винчи, или някой, който я е написал с шифър, за да се спаси от Инквизицията, трети предполагат, че е сложна шега или дори познание на извънземни, оставили книгата на Земята преди да напуснат планетата.

Изрисуваните в ръкописа растения никога не са били идентифицирани, а астрономическите карти не разкриват много. Жените също не предлагат полезни следи.

Мнозина са опитвали да разшифроват Войнич, включително водещи криптолози като Уилям Фридман, който помага за разбиването на японския „Пурпурен код“ по време на Втората световна война. Единственият, напредвал някога в тази посока, е… Индиана Джоунс. Измисленият археолог успява да разкрие тайната на Ръкописа на Войнич в един от романите, посветени на него.

Изобразените в ръкописа жени участват в непонятни за съвременното познание практики.

Но отвъд художествената литература, в Библиотеката „Бейнеке“ всеки месец пристигат хиляди имейли от хора, които твърдят, че са разшифровали текста, казва Рене Зандберген, космически инженер, който списва официално признат блог за ръкописа. По думите му повече от 90% от трафика към електронната библиотека на „Бейнеке“ е заради Войнич.

Малко по-голяма от обикновено томче с меки корици, книгата съдържа над 200 страници, включително няколко, които се разгъват до по-голям размер. На „Силое“ ще отнеме около 18 месеца да изработят първите факсимилета в продължителен процес, започнал през април, когато фотограф е направил детайлни снимки на оригинала в Йейл. В момента в издателството работят по макети преди по-късно да пристъпят към отпечатването на страниците така, че текстът и рисунките да изглеждат като истинските.

Малко по-голяма от обикновено томче с меки корици, книгата съдържа над 200 страници, включително няколко, които се разгъват до по-голям размер.

Хартията, която те използват – произведена от материал, изобретен от компанията – се подлага на специална обработка, за да придобие твърдостта на оригиналния „Войнич“. Веднъж отпечатани, страниците ще бъдат събрани заедно и ще бъдат състарени.

Всяко несъвършество на оригинала ще бъде пресъздадено чрез специални инструменти в процес, който се пази в пълна тайна от Гарсия – самият той любител криптолог.

„Наричаме го Изпитанието на Войнич – обяснява издателят. – Моят бизнес партньор казва, че авторът на ръкописа може да е бил и просто садист, който е оковал всички ни в тази загадка.“