Петър I и Бай Тошо на плажа в Ница

В началото на XVIII век руския цар Петър I започнал да бръсне брадите на придворните си, за да ги европеизира – но не помогнало особено. Тодор Живков също беше голям противник на лицевото окосмяване, на дългите коси и на късите поли – въпреки бурно налагания култ към лъмбърсексуални революционни икони като Карл Марк, Фридрих Енгелс, Фидел Кастро и Че Гевара – който на всичко отгоре имаше и дълга коса.

Една от разликите между руския цар-император и българския генерален секретар на БКП беше, че Живков не искаше европеизация, а точно обратното – съветизация. За него, партията му и нейната милиция брадите, косите и минижупите бяха резултат от идеологическата диверсия на Запада, с която американските империалисти и техните западноевропейски слуги се опитват да съборят социалистическия строй. Но и на него не му се получи.

Три века след след неуспешните бръснарски реформи на Петър и 50 години след провалените фризьорски и модни рестрикции на Живков, става ясно, че голяма част от прогресивното човечество е забравила всичко старо и нищо ново не е научила. Нашите милиционери глобяваха, биеха печати по краката и арестуваха на улицата жени, които им се виждат твърде леко облечени. А днес френските полицаи глобяват на плажа в Ница жени, които им се виждат облечени твърде тежко.

И двата случая става дума за едно и също – за власт, която се е заела с нелепата задача да бъде моден диктатор на определена част от женското население с безумната надежда, че дрехите правят човека. Нещо опитвано многократно и все безрезултатно. Независимо дали става дума за руснаци, българи или французи, коси, бради, къси поли… или буркини. Духовете на Петър I и бай Тошо са живи – и се разхождат по плажа на Ница.