Алгоритъмът за писане на бестселъри

„Обичах Ню Йорк с онази безумна страст, с която обичах само още едно нещо в живота си…”

За милиони читатели по целия свят това първо изречение се оказа неустоимо. Може би сте сред тях, а ако е така, е възможно дори да си спомните откъде е то: „Отразена в теб“, втора книга от горещата поредица на Силвия Дей „Кръсфайър“, чиито продажби надхвърлиха 13 милиона бройки след издаването й през 2012 г.

Авторите на „Кодът на бестселъра“ са изследвали с компютър текстовете на 20 хил. романа, публикувани в последните 30 години.

Както безброй наръчници за творческо писане проповядват, приковаващото вниманието първо първо изречение е от решаващо значение за запленяването на публиката. И авторите на новата книга, изкусително озаглавена „Кодът на бестселъра“, са съгласни. Това са Джоди Арчър и Матю Л. Джокърс, и заедно с това на Дей те посочват примери от писатели като Тони Морисън, Джефри Юдженидис и Вирджиния Улф. Всeки от тях, казват те, капсулира история от 300 страници в двайстина думи или по-малко.

Арчър и Джокър могат да се похвалят с добър опит в света на книгите – тя е бивш редактор в „Пенгуин“, той – доцент по английски език в Университета на Небраска, но в съветите им има силно неконвенционални отклонения. Те са базирани на алгоритми.

Арчър също така е работила в Apple, а Джокърс, самоопределящ се като „литаратурен аналитик“, е и съосновател на литературна лаборатория към Станфордския университет в Силициевата долина. Чрез овладяване на машинно обучение те са били в състояние да изследват текстовете на 20 хиляди романа, публикувани през последните 30 години и да анализират техните теми, сюжети и герои заедно с други променливи като стила и обстановката.

Чрез анализ на всички тези данни, казват те, алоритъм може да предскаже дали определен ръкопис ще влезе в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Те може да са му дали леко комично име, но техният „бестселърометър“ е поразитено точен – той даде на литературния дебют на Чад Харбак, The Art of Fielding, 93.3% шанс да се превърне в бестселър. Шансът на спиритуалната история на Мич Албом – „Първият телефонен разговор с небето“ – бе 99.2%, точно колкото и на „Адвокътът с линкълна“ на Майкъл Конъли.

„Тези числа – самото им съществуване, цифрите след десетичните запетаи, тяхната точност – развълнуваха силно някои хора, ядосаха други, а не малко станаха доста подозрителни“, признават Арчър и Джокърс.

А какво, ако?

Разбира се, вече има и други надеждни правила и съвети за писане. Според Стивън Кинг, авторът не трябва да се фокусира върху сюжета, а върху ситуация, която може да се изрази с въпроса „А какво, ако?“. Не пропускайте предварителните проучвания, внимавайте с диалога и не забравяйте, че хората обичат да четат за работа. „Бог знае защо, но обичат“.

В „Писане с Учителя“ чикагският рекламист Тони Вандеруоркър изтъква три тайни на успеха, които е научил от джон Гришам: постепенно ускорявай темпото, направи силна средна част – и измисли страхотна кукичка, с която да уловиш читателя. Софи Кинсела, автор на романите за Беки Б., има още практични съвети: винаги носи тефтер, винаги планирай, а ако зациклиш – спри и си направи един коктейл.

Малцина знаят повече за механиката на бестселърите от Джони Гелър, ръководител на отдела за нови книги в агенцията за литературни таланти „Къртис Браун“. Агент на писатели като Джон Льо Каре, Трейси Шевалие и Дейвид Никълс, Гелър наскоро представи пред TEDx слово, дестилиращо 20-годишния му опит върху петте основни компонента на най-големите съвременни бестселъри. Те включват добре изработен глас с достатъчно силна история-мост, която да отведе читателя от нещо познато до нещо ново. Историята трябва да има по-дълбоки теми, които да резонират отвъд „кукичката“ – „Стая“ на Ема Донахю, например, не е само разказ за майка и дете, затворени в една стая от години, а история за родителската любов в най-чистата й форма.

„Понякога – казва Гелър, – книгата може просто да се включи в духа на времето – да предложи бягство от един ужасяващ свят, да отрази параноята на несигурното време, да насърчи романтиката или да изследва литературните комплекси в съвременното, обзето от смут общество.“

В крайна сметка много от съветите на Арчър и Джокърс са в синхрон с отдавна познати препоръки, само дето многото проучени данни им осигуряват възможност да прилагат графики и таблици, с които демострират важността на ритъма в развитието на сюжета, например. Но този гранулиран подход осигурява и някои изненадващи прозрения, които четящият човек, твърде потънал в драматизма и красотата на текста, може да пропусне. Да речем сексът продава, но само в една пазарна ниша – еротичната, което не е изненада. Но дори и там не винаги всичко е такова, каквото изглежда. Да вземем „Петдесет нюанса сиво“. Въпреки своите извратени съпътстващи продукти и дейности, доминиращата тема на романа, която заема 21% от съдържанието му, е „човешка близост“ – и това не е евфемизъм. Втората доминираща тема са „интимни разговори“, която обхваща много платонични диалози, както и емоционалните дискусии между Ана и Крисчън.

Според бестселърометъра, доминиращите теми в „Петдесет нюанса сиво“ са „човешката близост“ и „интимните разговори“.

Но има ли действително формула за писане на бестселъри, която може да бъде открита? Ето как отговаря на този  въпрос Джефри Арчър:

„Да, има такава формула. Просто накарайте читателя да обръща страница след страница, в трескаво нетърпение да разбере какво става по-нататък. Толкова просто е.“

Рисуване по учебник

Това не е спряло някои автори през годините да опитват – понякога с успех – по-екстравагантни подходи. Когато работещата като актриса Жаклин Сюзан решава да напише своя първи роман през 1962 г., тя иска да направи хит като романите на Харолд Робинс, най-добре продаващия автор по онова време. Тя купила копия на всяка от книгите му и ги проучила много внимателно. Усилията дали резултат и „Долината на куклите“ става най-бързо продаваният роман в историята.

На другия край на пазара са следдипломните курсове по творческо писане, които търгуват с идеята, че доброто литературно писане може да бъде ако не е съвсем научено, то поне продуктивно подпомогнато. Един от бестселърите това лято е Sweetbitter на Стефани Данлър. Първи роман на авторката за живота и любовта зад кулисите на луксозен ресторант в Ню Йорк, той съчетава класически разказ за израстването, с пищни порции хранително порно.

Данлър описва личен опит – работила е като сервитьорка в известното „Юнинън Скуайър кафе“ – но писането й е дооформено в университетска програма, където тя е била обучавана от Хелън Шулман, самата тя автор на бестселъри. Признавайки, че е от старата школа, Шулман се отнася гнусливо към идеята, че един писател може да изпозва бестселърометъра, за да подобри работата си. Нещо повече – тя смята, че е трудно да се предвиди как може да бъде вкаран в някаква стратегия литературния талант и непосилния труд, необходим за неговото процъфтяване.

„Това, което тръгва от главата и сърцето на Стефани надолу към пръстите й, направи Sweetbitter това, което е. И в него няма нищо предвидимо.“

Дори и да съществува такъв код, дали прилагането му към художествената проза няма да се окаже със смъртоносен ефект – нещо като буквалното рисуване по учебник?

„Нищо не ограничава романистите повече от границите на собственото им въображение“, казва Гелър.

Но един писател признава, че ще му бъде любопитно да получи софтуера за хитове – това е Наоми Алдерман, автор на романа бестселър „Неподчинение“, включително и съавтор на хитовото фитнес приложение Zombies, Run!

„Ние всички знаем, че появата в списъците на бестселърите е само една от мерките  за успеха на дадена книга –  отбелязва Алдерман – и че определен вид книги по калъп винаги се продават добре, също като попмузиката по калъп често се продава добре. Хората обичат това, което им е познато. Но онова, което ми е най-интересно, са бестселърите, които никоя формула не може да предскаже, както и брилянтните книги, които въобще не са бестселъри.“

На практика някои хитови романи се промъкват покрай бестселърометъра. Арчър и Джокър признават, че бестселърометърът греши при 15% от книгите, които анализира, сред тях е и „Слугинята“ на Катрин Стокет, чиито шансове са били определени като 50/50. Както отбелязва Гелър, запитан дали не би се изкушил да използва такъв алгоритъм за купищата книги, които чакат оценка в агенцията „Къртис Браун“:

„Аз и моите колеги използваме алгоритми за определяне на творбите, които искаме да представляват. Но те са човешките такива. Вярвам, че е възможно да има и нещо друго – в края на краищата през 2014-а са публикувани 184 хиляди заглавия и се нуждаем от помощ. Все пак това, което ни разделя от животните, е граматика. Ние общуваме по структуриран начин и с чувства, а това може да бъде оценено само от друг човек.“

Все пак изглежда, че бестселърометърът е започнал да развива и чувство за хумор. Може би той ще се смее последен. Единствената книга, получила наскоро 100% шанс да стане бестселър – романът „Кръгът“ на Дейв Егър от 2013-а – отговаря напълно на печелившата формула:

– много силно първо изречение;

– три теми;

– триактово действие;

– емоционално симетричен сюжет;

– балансиран стил;

– силна главна героиня;

– страхотна агенция.

В „Кръгът“ стаа дума за технологии. По-точно за кошмара на технологичната дистопия, в която ефективността на работата на героинята се измерва в проценти.

„Да, веднага забелязахме иронията. Алгоритъмът изглежда се влюби в нещо подобно на себе си – твърдят Арчър и Джокърс. – Не бяхме сигурни дали да вземем един голям чук или да му купим обяд.”

Голямата изненада е, че в търговски смисъл „Кръгът“ се оказа провал.