Шансът да станете рокзвезда е 1 на милион. Учете и нещо друго

В Пловдив не всичко е пожари, дим и пепелища. По(д) тепетата тлее и се разгаря култура. В първия от четирите почивни дни в града за втори път през последните години пристигна един от боговете на прогресив музиката. Иън Андерсън и компания изпълниха „Най-доброто от „Джетро Тъл“ в амфитеатъра и този път нямаше буря, която да премести концерта в някое панаирно хале – пловдивското време се държа съвсем културно в подкрепа на инициативата „Пловдив – европейска културна столица“.

Още преди началото на пресконференцията в заседателната зала на кметството, докато подписваше копие на великия албум на „Джетро Тъл“ 1972-ра Thick As A Brick за свой почитател, музикантът реши да цензурира неприличен елемент от обложката.

„Виждате тук има нещо беличко, изглежда това са гащите на момичето на снимката, които не съм забелязал навремето. Но сега, като отговорен възрастен човек, баща на дъщеря и дядо на внучка, ще поправя този пропуск и ще ги скрия“, заяви г-н Андерсън. И покри с черен флумастер светлото петънце – за радост на собственика на албума, който вече е горд притежател на уникално копие, изчистено от неприлични елементи лично и саморъчно от неговия автор.

Ето и някои от нещата, които Иън Андерсън каза на пресконференцията:

Концертът ще започне точно в 8, веднага след като слънцето се скрие. Което е хубаво, защото – както са ми казвали – аз изглеждам доста по-добре на тъмно.

През следващите 12 месеца имам доста работа, но на първо място в плановете ми е да не умирам, ако е възможно. Следващата седмица в прочутата катедрала в Устър започвам записи на класически версии на песни на „Джетро Тъл“ със струнния квартет „Кардучи“. През ноември ще правим концертни записи за един албум, който ще представи „Джетро Тъл“ на живо. През февруари 2017-та започваме работа и по следващия ни студиен албум. Но преди всичко това трябва да си направя медицински прегледи в Лондон, за да съм сигурен, че плановете ми за следващите 12 месеца са реалистични.

По повод песента Too Old to Rock’n’Roll: Too Young to Die! („Твърде стар за рокендрол, твърде млад за умиране“):

Понеже съм приятен човек, обичам да се грижа за журналистите. Затова им направих подарък с това заглавие на песен, за да имат с какво да се забавляват. Пък и отдавна знам, че е по-добре човек сам да се шегува със себе си, вместо да остави други да го правят.

Записвал съм и песни, за които после съм съжалявал, но те вече са записани и трябва да продължавам напред. За съжаление, не можем да пренаписваме историята. Късно е Доналд Тръмп да си смени мнението за мексиканците и Стената. Късно е Тони Блеър да казва: „Аз, всъщност, не исках да започвам война срещу Ирак“. Късно е Боно да говори, че не е имал намерение да крие данъци и пари в холандски банки. Стореното – сторено! Всеки пък, когато Мик Джагър има ново бебе, той трябва да плаща много пари.

Рокмузиката е отражение на най-малко две поколения хора, които се наслаждават на тази шумна, понякога агресивна, много директна, емоционална страст. Тя няма да изчезне, винаги ще има рок. Но не мисля, трябва да търсим в него някакво дълбоко културно значение. Той е просто отражение на обществото, без да е непременно култура. Да, в творчеството на някои от най-големите рокбанди има културни акценти, в определени песни – също. Но като жанр не бих нарекъл рока постижение на културата. Не и в смисъла, в който употребяваме тези понятия за балета, класическата музика и дори за част от джаза. Мисля, че рокът е бедният братовчед на културата. Но всеки артист има право да се стреми да вкарва все повече културни елементи – без гаранции, че ще успее.

За избора на кариера:

Първият ми съвет, като отговорен възрастен човек и родител – осигурете си добра квалификация за прилична професия. Моят зет, който е актьор, е учил в Кралската академия за драматични изкуства в Лондон. Има класическа подготовка в актьорската професия. Може да играе Шекспир и други сериозни неща. Но ето как си изкарва парите вече 6 години: всяка сутрин става, облича някакви много мръсни дрехи и по цял ден къса глави на зомбита – той играе главната роля в сериала „Живите мъртви“ (бел. ред. – известният актьор Андрю Линкълн е женен за дъщерята на Иън Андерсън от 2006 г.). Понякога гледам сериала и се чудя – наистина ли му трябваше да ходи в Кралската академия и да изучава Шекспир, за да стане убиец на зомбита? Важното тук е, че той вече има квалификацията и след като рано или късно приключи със зомбитата, може да се върне към Шекспир.

Ако искате да бъдете рок музикант, е добре да учите и да получите музикално образование, за да разбирате откъде идва музиката. А и може и да ви помогне по-нататък – за да оцелеете като музикант, дори и да не станете звезда. Аз нямам такова образование, но имах късмет. Когато започнах да свиря, шансът да успея беше може би 1 на хиляда. Днес сигурно е 1 на милион. Така че – учете, вземете образование, на които винаги можете да разчитате. Знам, че звучи скучно, но това е отговорен съвет. Сигурно ще ви е по-интересно да ви кажа: „Бъдете като Леми, бъдете като Кърт Кобейн“, но това би бил лош съвет. Те са мъртви.

На въпроса никога ли не е употребявал наркотици:

Не, още не. Но според статистика има 50% вероятност да умра от рак – което е доста добър шанс да прекарам последните си дни, закачен за банка с морфин. Очаквам с радост този ден – на първия ми и последен опит с наркотиците. Ако ме питате за секса и рокендрола – за тях няма нужда да чакате. Действайте, преди да е станало късно!

На последния въпрос – дали би заменил флейтата си с български кавал, г-н Андерсън отговори:

Не.

Няколко часа по-късно, наистина точно в осем, започна концертът, от който ви представяме и сетлист на включените песни:

1. Living in the Past
2. Nothing Is Easy
3. Thick as a Brick
4. Pastime With Good Company
5. Sweet Dream
6. Mother Goose
7. Bourrée
8. Banker Bets

9. Songs From the Wood
10. Fruits of Frankenfield
11. Dharma for One
12. Farm on the Freeway
13. Toccata and Fugue in D Minor (Johann Sebastian Bach cover)
14. My God
15. Aqualung

Бис:
Locomotive Breath