Господинов и Лозанов в търсене на художествени улики от социализма

Какво се случва, когато писател и философ обединят сили като куратори на изложба, свързана със социализма? Ще разберем на 16 септември, когато в Софийската градска художествена галерия се открива „Следобедът на една идеология“ – в нея Георги Господинов и Георги Лозанов търсят „художествените улики“ в живота и бита на човека преди Десети.

„Следобедът на една идеология“ представя  художествените произведения, притежание на Градската галерия, с „нехудожествени очи”. Експозицията търси в тях свидетелства за времето на социализма и за начина, по който са го преживявали артистите. Разчита на това, че те на собствения си език са писали страници от микроисторията на комунизма; че творецът винаги участва в „двойна игра”: докато отразява реалността, и тя му се отразява, присъства в работите му, както по волята му, така и независимо от нея.

Така че водещи ли са естетическите качества при подбора на картините и скулптурите? Дори и отговорът да е „не“, това далеч не означава, че те не ги притежават – сред авторите в експозицията са някои от големите имена в българското изобразително изкуство като Любомир Далчев, Иван Кирков, Васка Емануилова, Павел Койчев, Галин Малакчиев, Атанас Яранов, Димитър Казаков – Нерон, Милко Божков, Любен Зидаров, Андрей Даниел, Недко Солаков, Вихрони Попнеделев, Станислав Памукчиев, Текла Алексиева, Ванко Урумов. Все творци с позиция към онова време и към правенето на изкуство в него…

Не толкова в „Следобедът на една идеология“ обаче е важен стилът на тези художници, колкото съхраненото в изкуството им усещане за социална среда – но не извън публичните им роли, а когато се приберат в домовете си или просто за малко затворят очи.

Изложбата е част от дългосрочния проект „Другото око“, в който има за цел да представи и социализира  богатството и многообразието  на произведенията от фонда на СГХГ през очите на „непрофесионалисти“  – интелектуалци.

Милко Божков – Чуваш ли как скърцат въжетата? (1978)

Сергей Петров – Кооператорка (ок. 1951)

Иван Кирков – На сянка (1975)