Полудели, бесни, мразещи

Жестокостта на хората може да бъде излекувана
Само с книги и четене
Каза днес Георги Лозанов
Няколко часа по-късно
Пред книжарницата
До Националния дворец на културата
С писатели и още хора на словото
Видяхме млади момичета да бият друго момиче
Бяха по на 15 години
Двама мъже се спуснаха да ги разтървават
Други момчета, приятели на момичетата
с викове и псувни
С бухалки и щанги
Които извадиха от раниците си за училище
Се нахвърлиха да бият мъжете
Крещейки
Как ше биеш жени, бе
Мъж се скри в клуба за танци
Те започнаха да удрят с прътовете по вратата
Руснак се опита да им обясни
Че мъжът се е опитал да отърве момичето
Как ше я спасява, бе, тя е курва, бе
не говорим на руски, бе, ние разбираме английски
Обадихме се на полицията
Всички избягаха
Дали има начин да преборим зверовете в тези деца
Полудели, бесни, мразещи
Готови да удрят, да бият, да рушат
Да убиват
Другия, всеки различен от своите
Дали книгите могат да спасят човека в тях
Дали има душа в тялото
Не знам отговорите
Моля се
Някои битки да могат да бъдат спечелени
може би
Дано
Иначе
по-добре е да си отидем
Но не за това са ми думите
За пустота в очите им
За липсата на всякаква мисъл
Човечност
Разумност
Разбиране
Тези деца копаят гроба на всичко
Светло и смислено
Гробари на хилядолетие борба за човешкото
Те са онези по границата
Уж пазещи нещо си
Тъпоумни и оскотели от мизерия
С виновни родители и учители
Готови на изстъпления
Тълпи от зомбирани бездушни кадавъри
Страх ме е за себе си и другите
Аз поне за себе си знам
Че не мога да бъда стена срещу лавината
Мога да боравя само с думите
Но те имат нужда от почва и възприемане
Световете ни са в различни измерения
Винаги оцелява по-силния
Умът или металът на щангата
Един срещу един
Аз съм загубилият
Но ако бъдем повече
Има надежда да оцелеем в джунглата

Текстът е от профила на автора във Фейсбук. Публикуваме го с негово позволение. Заглавието е на „Площад Славейков“.