С настървение, в захлас и безнадеждно

Тези дни някои телевизии въртят със садистично удоволствие един от най-отвратителните клипове, загрозявал някога българския ефир: момиче – дете – е бито и принудено да се съблече голо на улицата, а след това видеото от унижението е качено в социалните в мрежи. И това му е причинено също от деца.

Но понеже не всеки има компютър или интернет – тук, на сцената услужливо излизат телевизиите. Те ще ви покажат всичко, което сте пропуснали да видите – и при тях няма как да го пропуснете. Ще го въртят сутрин, обед и вечер, по всички новини, в предварителните анонси на новините и в няколко специални предавания по темата.

Докато някой специалист по превенция на противообщественото поведение при децата говори по случая, телевизията показва в екстаз как момичето е хвърлено на земята, след което става и се съблича покорно по заповед на строгата си господарка. След което отново е хвърлено на земята, после става и се съблича пак. И пак, и пак…

За разликата от момичетата, заснели клипа, в телевизията работят професионалисти. Те са сложили на видеото и субтитри, за да е сигурно, че зрителите няма как пропуснат детския глас, който казва: „Ама аз отдолу съм без гащи“. Те, разбира се, са замъглили лицето и интимните части на детето, но това не намалява особено нито нашия зрителски потрес, нито унижението на момичето и близките й.

Защо някои телевизии показват крайно унизителната сцена с такъв захлас и настървение? Защото с тази новина могат да ни предложат наведнъж всичко, заради което си мислят, че съществуват: от лична драма, екшън и перверзия, до демонстрация на обществена загриженост, гражданска позиция и истинско риалити – безкрайно по-евтино и по-вълнуващо от скучния, нагласен „БИГ Брадър“.

За поведението на децата обаче далеч по-голяма вина от телевизиите имат училището и най-вече семейството. В един от репортажите чухме как родителка и учителка си обясняват случилото си. Ако тези две жени случайно изразяват преобладаващото мислене в българските семейства и учителство, положението е страшно. И това, което казаха, някак си обяснява всичките ни проблеми – не само в този конкретен случай.

Първо родителката (на вид около 30-годишна дама) обяви, че вината е в демокрацията и обществото ни има нужда от „малко комунизъм“, защото „при комунизма имаше уважение от човека към човека“. Това сложи край на надеждите ми, че израсналите след Десети ноември задължително са по-различни от предишните поколения. После учителката, с мил вид и обработен авторитетен глас, обяви, че не бива да се изненадваме от поведението на децата – „след всичко, което виждаме да правят бежанците“. Това пък бе последният пирон в ковчега на вярата ми в българското образование.