Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Най-силният глас на чикано литературата за пръв път на български

На 22 септември президентът Обама раздава медали за изкуство. Сред наградените ще бъде и знаменитата Сандра Сиснерос, чиято най-прочута книга скоро ще бъде издадена у нас

Най-известната творба на 61-годишната авторка е „Къщата на улица Манго”, излязла през 1984-а. Издадена е на 20 езика, а вече и на български. - Най-силният глас на чикано литературата за пръв път на български

Най-известната творба на 61-годишната авторка е „Къщата на улица Манго”, излязла през 1984-а. Издадена е на 20 езика, а вече и на български.

Женската самота влиза през парадния вход на Белия дом на 22 септември. Тогава президентът Барак Обама ще раздаде Националните медали на САЩ за изкуство. Церемонията ще е в Източната стая в присъствието на първата дама Мишел Обама и ще бъде предавана наживо на www.whitehouse.gov/live.

Списъкът с лауреатите включва 11 имена на творци от средите на литературата, киното, театъра и музиката. Сред тях са 90-годишният режисьор, писател и комик Мел Брукс, носителят на „Оскар” Морган Фрийман, театралният център „Юджийн О’Нийл”, композиторът Филип Глас, актрисата Одра Макдоналд.

В листата с най-влиятелните американци в областта на изкуствата е и най-силният глас в чикано литературата, създавана от автори с мексикански корени в Съединените щати – писателката Сандра Сиснерос. У нас тя е почти непозната, но отвъд Океана я нареждат сред най-значимите личности в американската култура. Произведенията й се изучават в началното училище, гимназията и университетите. Името й влиза в списъка с лауреатите по изкуствата, защото е допринесла за обогатяване на американския разказ.

„Чрез нейните романи, кратки истории и поезия, тя изследва въпросите на расата, класата и пола през живота на обикновените хора, пребиваващи едновременно в различни култури. Като педагог, тя задълбочава нашето разбиране на американската идентичност”, гласят мотивите на комисията, решила да удостои Сиснерос с медал по изкуствата.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Най-известната творба на 61-годишната авторка е „Къщата на улица Манго”, излязла през 1984-а. Романът е низ от кратки истории, разказани през погледа на съзряващо момиче от мизерен квартал на Чикаго. Женската самота в един патриархален свят, аутсайдерството, животът на ръба са част от темите, които засяга авторката. По света книгата е издадена на 20 езика, а продажбите надминават 5 милиона.

Дебют на издателство „Лист“ с „Къщата на улица Манго“

Броени дни остават до появата на „Къщата на улица Манго” за първи път и у нас в превод на Стефан Русинов. Зад реализацията стои новото издателство „Лист”, което избра да започне дейността си именно с романа на Сиснерос. Амбициите му са да представя на родния книжен пазар най-добрите образци на световната художествена литература.

„Къщата на улица Манго” става литературна сензация веднага след появата си. Още в годината на издаването си печели American Book Award и изстрелва авторката си в литературните висини.

cisneros2

В „Къщата на улиа Манго“ Сиснерос обяснява какво е да си „нещо без име” – срамът и самобичуването, че не си достатъчно добър.

С помощта на героинята си Есперанса Кордеро писателката описва какво е състоянието на „нещо без име”, както се чувства героинята. Това са срамът и самобичуването, че не си достатъчно добър.

Когато Сандра Сиснерос се среща с читатели, често я питат дали в историите й има биографичен елемент и тя обикновено отговаря „И да, и не”. В някои от тях има лични елементи, други са дочути от разговори между жените в рода, трети са от квартала, четвърти са напълно измислени, но звучат като истински преживелици.

Цялото детство на Сандра Сиснерос минава в самота. Тя расте като единствено момиче в семейство на емигрирали в САЩ мексиканци, в което доминират мъжете – властен баща и шестима братя, които смятат, че мястото на жената е в кухнята, а основното й предназначение е да ражда и отглежда деца.

Родителят й Алфредо Сиснерос е достоен за отделен разказ – през 40-те години минава незаконно мексикано-американската граница, защото се бои от баща си. Дядото на Сандра настоява Алфредо да учи в университет, дава му пари за образованието, но наследникът му не е по ученето. Затова търси късмета си в САЩ. Живее малко във Филаделфия, после го арестуват като нелегален имигрант. Полицията обаче дава право на избор – или го връщат в Мексико, или го пращат в армията. Той не иска да се озове очи в очи с баща си и се записва в армията. Участва във Втората световна война и благодарение на това получава американско гражданство. След войната се установява в Калифорния, където има многобройна мексиканска общност. Алфредо така и не научава английски. Знае само няколко думи и говори само на испански.

Така в семейството се установява билингвизъм – децата общуват с него на испански, а с майка си – на английски. Винаги, когато говори за челядта си, Алфредо Сиснерос казва, че има седем момчета. Малката Сандра страда от това незачитане и веднъж се осмелява да извика:

„Не, имаш шестима синове и една дъщеря!”

За бъдещата писателка най-важната роля в живота й изиграва нейната майка – Елвира Кордеро, и в знак на благодарност Сандра дава на героинята си от „Къщата на улица Манго” моминската фамилия на майка си.
Доня Елвира е прозорлива жена и иска дъщеря й да бъде свободна от оковите на патриархалния бит. Спестява на Сандра домакинските задължения и вместо на чистене и готвене я учи на буквите. Когато е на 3 години, я завежда в библиотеката и й вади читателска карта. По онова време момичето още не може да чете, но досегът с книгите й дава криле. Майката осигурява на дъщерята така нужните уединение, тишина и време за четене. Когато Сандра има да пише, гони шумните й братя на двора.

Път в литературата, започнал с Библията и „Алиса“

Днес писателката признава, че била затворено момиче. Нямала приятелки, говорела си с дърветата.
В дома им в Чикаго има само две книги – Библията и „Алиса в Страната на чудесата”. Градската библиотека обаче дава на малката Сандра целия свят. Любимата й приказка е „Дивите лебеди” на Андерсен. В героинята тя припознава себе си – та нали точно като нея и Елиза има братя, които обича и трябва да освободи от магията. Освен това на испански фамилията й Сиснерос означава пазител на лебеди.

Сандра Сиснерос отказва текстовете й да бъдат включвани в антология, която използва думата Hispanic. Смята, че този етикет е „отблъскващо робско название”.

Сандра Сиснерос отказва текстовете й да бъдат включвани в антология, която използва думата Hispanic. Смята, че този етикет е „отблъскващо робско название”.

Оттогава е изтекла доста вода и днес Сиснерос е знаменитост в Съединените щати. Непонятно за мнозина, но тя отказва текстовете й да бъдат включвани в антология, която използва думата Hispanic. Смята, че този етикет е „отблъскващо робско название”, защото се отнася до някогашните жители на Латинска Америка, колонизирани преди векове от испанските конкистадори. Затова предпочита употребата на термина Latino или Latina.

На 22 септември латина Сиснерос ще е в Белия дом. Шест дни по-късно я чака нова церемония – в хотел Beverly Wilshire ще й връчат наградата на Американския ПЕН център. Тя е за най-новата й книга – „Моя собствена къща“, Сиснерос получава отличието в раздел Creative Nonfiction Award.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах