Веско Ешкенази и няколко малки мигрантски мистерии

Да започнем с една мигрантска история от Холандия. Цигуларят Веско Ешкенази я сподели във Фейсбук:

„Домът ми в Амстердам днес следобед. Техникът дойде в уречения час, за да поправи кухненски уред, преминал гаранционния си срок с около шест месеца.

Подхванахме непретенциозен разговор, докато той си отваряше инструментите и започваше огледа на уреда. Попита ме откъде съм. Казах му, че съм роден в България. А той отвърна с широка усмивка и едно „комшу“, от което веднага разбрах, че е от турски произход. Захванахме разговор за това кога сме тръгнали от страните си. Оказа се, че двамата бяхме пристигнали в Холандия по едно и също време. Преди повече от 25 години.

Разменихме мисли, свързани с хубавите и не чак дотам приятните неща от родните си места…

Накрая, след като работата привърши, дойде ред да помоля за сметката. Концентриран над лаптопа си, където старателно попълваше детайлите на извършената поправка, Ибрахим тихо промърмори: „За комшу уредът е още в гаранция…“

Не поиска даже кафе или чай. Тръгна си все така усмихнат и ми пожела хубав ден.“

А ето и няколко истории с мигранти у нас:

Преди дни някакъв северозападен динковец задържал петима бежанци, казал им да седнат на земята и им взел документите, съобщи Нова телевизия, която упорито се опитва да открие свой супергерой, след като Би Ти Ви си заплю оригиналния. Мъжът преценил, че са бежанци по вида им, наредил им да спрат, събрал им документите и им претърсил багажа. След 30 минути, през които хората седели на земята и чакали, полицаите дошли, проверили им документите и ги пуснали да си ходят.

(Преди да се възхитим от качествата на новия динко: смелост – сам срещу петима; наблюдателност – наистината са били бежанци, макар и напълно редовни; толерантност – не ги е пребил от бой – нека си зададем няколко въпроса. Всеки ли вече има право да задържа и обискира когото си поиска – просто по подозрения? Какво щеше да стане, ако петимата бежанци (или мигранти) с напълно редовни документи, бяха отказали да бъдат задържани и претърсени – все пак срещу тях не е полицията?)

Преди месец столичани се оплакаха в полицията, че на спирка на градския транспорт всяка вечер се събират бежанци. Съмнителните лица стоели там и гледали нагло минувачите, особено минувачките… Полицаите пристигнали, проверили им документите, които се оказали редовни, и си тръгнали. Съвестното патриотично гражданство остана потресено – та те са чужденци, как така ще ми стоят на улицата и ще заглеждат българските жени!?

(А може и да не са бежанци, а нещо още по-лошо – икономически имигранти. Като онези два милиона българи по света.)

Последното събитие в тази дълга верига от лъжливи внушения за всяване на страх, политически поръчки и обикновена омраза, бе „новината“ от 16 септември, публикувана в сайта bultimes.com: „Нелегални нападат български момичета пред НДК, момчето, което е защитило момичета бива арестувано“ (правописът е запазен). Това е заглавието – малко дълго, но пък ви спестява нуждата да четете по-нататък, защото казва всичко.

Това се оказа поредната измислица – побългарена версия на прословутия случай с „изнасиленото“ от бежанци руско момиче в Берлин. Опровержението дойде още на следващия ден. Но този път то не бе стандартното половинчато полицейско опровержение от типа „нямаме такива данни“, а страстно изразено мнение на честен човек с достатъчна популярност. Който за зла участ на сценаристите на постановката, се оказал пряк свидетел.

(Казвам за „зла участ“, но сайтовете, публикували лъжата, нито са я изтрили, нито са я опровергали. Тя си лежи в мрежата заедно с „изнасиленото“ рускинче Лиза и още хиляди подобни „жертви“ от „истински“ истории на разположение на всички, които търсят оправдания за ксенофобията си.)

На 20 септември 2016 г.  центровете на Държавната агенция за бежанците у нас са били почти пълни (96%), в тях е имало 4992 души. В трите центъра в София на тази дата се намират 1686 души, като повече от половината от тях са жени (260) и деца (640). Броят на незаконно пребиваващите е неизвестен. Никой не знае колко точно са преминалите през страната в последните 2 години, но най-вероятно надхвърлят десетки хиляди. Ако не броим възникването на каналджийската мафия, няма данни тези хора да са оказали каквото и да е влияние върху криминогенната обстановка в България.

Междувременно историите и слуховете за ужасни неща, извършени от бежанци у нас, които никога нямат доказателства, продължават да се сипят отвсякъде. Залива ни ксенофобска вълна, живеем във вихъра от престъпления от омраза, интернет – особено във форумите и социалните мрежи – е задръстен от призиви към насилие, но прокуратурата упорито не забелязва нищо. Всъщност, има един осъден – за това, че е нарекъл във Фейсбук крупен бизнесмен „олигарх-отровител“.

Не всички истории с бежанци са страшни. Има и хубави – но те много рядко са от България.