Маймунски оптимизъм за българското кино

С трици маймуни не се ловят. На маймуни ни направихте, ей! Колкото по-високо се катери маймуната, толкова по-ясно ѝ се вижда задникът. Да не пропусна и любимата ми реплика от телевизионния екран (на ядосан зрител към Милен Цветков): Недей са смя, маймуно мръсна!

Както виждате, езикът ни е гъсто населен с маймуни, а от утре една „Маймуна“ тръгва и на голям екран. Това е вторият филм на Димитър Коцев-Шошо (след симпатичния „Лора от сутрин до вечер“) и той вече получи наградата на публиката на последното издание на София филм фест. Имало е защо. Филмът е български, но ще се гледа! Българската „Маймуна“ не е колкото „Кинг Конг“, а е едно малко маймунче, но и то знае как да развълнува зрителите.

Мая (Александра Костова) и Ива (Радина Боршош) са две сестри на 12 и 16 години, с общ баща (Юлиан Вергов), различни майки (Ани Пападопулу и Радена Вълканова), общ проблем със здравето на татко им и обща маймуна. Имат и общи интереси – към личните тайни на учителя г-н Пенев (Леонид Йовчев) и към един пъргав като маймуна паркурист.

Радена Вълканова в един от най-абсурдните образи във филма

Всеки един от героите или мисли, или се държи, или се движи, или се прави на маймуна. Защото във всеки от нас дреме (или се бунтува?) по една маймуна, която жадува за свобода.  Какво по-човешко от това? А има и една истинска, жива маймуна, която според режисьора е „голям български актьор“.

Филмът разказва леко и непретенциозно една емоционална история, в която смешното и тъжното се преплитат в свят по-добър и по-забавен от нашия. Но такива светове са една от причините да ходим на кино. Много голяма заслуга за предстоящите усмивки и сълзи има 14-годишната Александра Костова, която изнася на детските си рамене поне 2/3 от историята. Трудно ми е да се сетя за по-естествено и очарователно детско екранно присъствие в българското кино от времето на Олег Ковачев и „Рицар без броня“. Това беше преди 50 години.

Не е за вярване, но след „Жажда“ на Светла Цоцоркова и „Каръци“ на Ивайло Христов през пролетта за трети път тази година гледането на български филм не предизвиква мъка, срам и усещане, че ни правят на маймуни. Три различни филма, които си приличат по съвременната тематика и интереса към младите. А до края на годината ще има и още премиери. Страх ме е да си го помисля, но може пък българското кино да е започнало да събужда от кома – с усмивка? Дано не е просто мускулен спазъм.

via GIPHY

via GIPHY