Кино вместо грубата шаячна тв риалити правда

Три драми – спортна, катастрофална и колониално-романтична, мрачно 3D фентъзи и един приятен тъжновесел нов български филм, ще задоволяват потребностите ви от преживявания, алтернативни на грубата шаячна тв реалити правда тази седмица. Дори и някой от филмите да не ви допадне, в новите киносалони е топло, седалките са удобни и една сладка дрямка винаги е за предпочитане пред Биг-Брадърските драми. Да припомним, че утре започва и кинофестивалът на екранизациите „Синелибри“, така че изборът става още по-голям. Къде да ги гледате – в столичните кина.

„Палми в снега“ е испански епос епос за голямата любов, края на колониалната епоха и поколенията. След като попадна на загадъчно писмо, красивата испанка Кларенс решава да замине за остров Фернандо По, Екваториална Гвинея, за да научи истината за миналото на баща си… Бившата испанска колония изглежда като рай, но този рай в близкото минало е бил фон на забранена любов, предателства и важни за историята на света събития. „Палми в снега“ е високобюджетна и разточителна близо тричасова романтична драма, в която има по нещо от „Легенди за страстта“ и „Извън Африка“ – но не много. Филмът има най-дългият трейлър, който съм виждал – пет минути и половина.

„Домът на мис Перегрин за чудати деца“ е екранизация по детско-юношески фентъзи роман и според мнозина – най-добрият филм, който Тим Бъртън е правил от 20 години насам (ако не броим анимациите и мюзикълите – тоест „Булката-труп“ и „Суини Тод: Бръснарят демон“).  Заради някои твърде плашещи същества и сцени „Домът за чудати деца“ не е подоходящ за деца под 12 години – по-скоро навлиза в леко досадната територия на тийнейджърските продуекции с фентъзи елементи, като за щастие чудесата са повече от личните хормонални драми на героите. Това, което донякъде разваля историята, е емоционалното безразличие, което излъчва. От друга страна епизодите в Уелс по време на Втората световна война са очарователни, а демоните са толкова добри, колкото може да ги направи само Тим Бъртън (и Гилермо дел Торо в младежките си години).

„Юмруци от камък“ е хем обичайна, хем необичайна боксова драма за живота и кариерата на един шампион. Филмът разказва вълнуващата история на панамеца Роберто Дюран, който тръгва от гетото, за да спечели световната титла в средна категория след епичен сблъсък в Монреал на 20 юни 1980-а, когато побеждава непобедимия дотогава (но и след това) Шугар Рей Леонард. Обичайна, защото историята на Дюран е типичният случай на бедно момче, което с изключителен труд, талант и воля стига до върха, там се разглезва и пропада, но намира сили отново да се върне сред най-добрите. Необичайна, защото единственият виновен за проблемите (както и за успехите) на Дюран си е самият той, а не разни мафиоти, боксови злодеи и други обичайни заподозрени. Леко странна е и главната мотивация на героя да стане световен шампион – омразата му към Съединените щати. Това, както и актьорската игра на Робърт де Ниро като треньора на Дюран, Едгар Рамирес (Дюран) и певеца Ъшър (Шугър Рей) прави „Ръце от камък“ необичайно интересна боксова драма, макар и без добре заснети боксови сцени.

Deepwater Horizon: Море в пламъци – също е по действителни събития. Драматичната история за унищожителната експлозия на нефтодобивната платформа „Deepwater Horizon“, е занета с помощта на плеяда звезди – Марк Уолбърг, Кейт Хъдсън, Кърт Ръсел, Джон Малкович, Дилън О’Брайън… По стар обичай режисьорът Питър Бърг се е справил много по-добре с екшън сцените и пресъздаването на огнения ад, отколкото с драматизма на човешките отношения.

От цялото разнообразие тази седмица, малко изненадващо, но нашият избор е българското заглавие „Маймуна“ – смешен филм за тъжни събития, в един свят малко по-цветен от нашия, и с чудесната игра на дебютантката на екрана Александра Костова.

Вижте още: МАЙМУНСКИ ОПТИМИЗЪМ ЗА БЪЛГАРСКОТО КИНО