Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Един срещу всички за давността на комунистическите престъпления

Конституционният съд отмени закъсняла с 26 години промяна в закона – само Филип Димитров от състава му гласува „против“

Филип Димитров е в Конституционния съд от квотата на президента. Снимка: БГНЕС - Един срещу всички за давността на комунистическите престъпления

Филип Димитров е в Конституционния съд от квотата на президента. Снимка: БГНЕС

В края на септември 2015 г. парламентът, с гласове от ГЕРБ, Реформаторския блок и ДПС, премахна давността, пречеща да бъдат изправени пред съда извършителите на престъпления от времето на тоталитарния режим у нас. Това се случи с цели 26 години закъснение – но се случи. Поправките в Наказателния кодекс обаче бяха атакувани пред Конституционния съд от главния прокурор Сотир Цацаров. Сега, през тази седмица, оттам ги отмениха с почти пълно мнозинство. 11 от 12-те съдии гласуваха, че поправките са противоконституционни, срещу само един с обратното становище – бившият министър-председател Филип Димитров.

„Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпления, извършени по политически причини, от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г., включително и тези, свързани с т.нар. „възродителен процес“.“ – Това гласеше пълният текст на променения закон, който с новото решение на КС няма да влезе в сила.

На практика това означава, че няма да може да се възобнови делото за убийството на Георги Марков, нито срещу опита за покушение срещу журналиста Владимир Костов във Франция през 1978 г. Преди близо 15 години Върховният касационен съд прекрати заради изтекла давност и делото за убийствата в лагерите край Ловеч и Скравена – всички подсъдими днес вече са покойници.

Позицията на Филип Димитров, заради която той е гласувал против решението, е публикувана на официалния сайт на институцията, като в нея юристът в няколко точки посочва защо е погрешно да се обявят промените за противоконституционни. Димитров разписва аргументите си, като прибягва до позоваване на международни документи, ратифицирани от България и твърди, че е абсурдно да се приемат двойнствено понятия, заложени в Конституцията – едно за вътрешна употреба и едно за пред света.

Бившият премиер, който е в КС от квотата на президента, посочва още, че престъпленията на комунизма би трябвало да попаднат под характеристиката „престъпления срещу човечеството“ и според подписаната Харта на Международния трибунал в Нюрнберг те не трябва да имат давност – „независимо от датата на извършването им“.

Предлагаме ви и пълния текст с позицията на Филип Димитров.

Смятам, че от строго юридическа гледна точка атакуваните разпоредби не създават нова норма, но това не ги прави противоконституционни. Законодателят може да има основателни причини да провъзгласи отново съществуващи вече правила, особено ако по тях се води някакъв вид дебат или има неприлагане на нормата. Това е именно автентичното тълкуване на законите, което доктрината приема, че трябва да бъде извършено единствено със закон.

1. Разпоредбата на т. 1 просто приповтаря текста на чл. 31, ал. 7 от Конституцията и следователно не може да бъде обсъждана за противоконституционност.

2. Разпоредбата на т. 2 не създава нова правна норма. Тя съобщава, че престъпленията по изброените текстове, извършвани от дейци на комунистическия режим в това им качество или от лица, на които това е възложено – а това означава като част от партийната и държавна дейност (политика) на този режим през периода на съществуването му – са престъпления срещу човечеството. Това обаче следва не от настоящия текст.

а) Характеристиката „престъпления срещу човечеството“ сама по себе си не създава непременно нови състави на престъпления. В българския Наказателен кодекс няма състав на „престъпление срещу човечеството“. Има глава, в която са изброени различни специфични състави, никой от които не е под това название. Т.е. някои (като геноцид и апартейд) са специфични, но други престъпни състави съществуват, уредени на собствено основание. Включването на уредени по-рано престъпления в тази категория само по себе си не налага нови наказания. Такава възможност съществува логически и морално, като се предвиди квалификация на деянието, но българският законодател не я е използвал във визирания от искането текст.

б) България е ратифицирала на 21.05.1969 г. Convention on the Non-Applicability of Statutory Limitations to War Crimes and Crimes Against Humanity, G.A. res. 2391 (XXIII), annex, 23 U.N. GAOR Supp. (No. 18) at 40, U.N. Doc. A/7218 (1968), влязла в сила на 11.11.1980 г., която изрично отменя давността за престъпления срещу човечеството, „независимо от датата на извършването им“ (чл.1), като изрично препраща към Хартата на

Международния трибунал в Нюрнберг, в чийто чл. 6, т. „с“ изрично са включени и преследвания на политическа основа, чиито извършители са действали „whether as individuals or as members of organizations“ (лично или като членове на организация).

в) Текстът на чл. 31, ал. 7 от Конституцията на България е приет след ратификацията на тази Конвенция и следователно не може да не държи сметка за смисъла, който международното наказателно право влага в понятието престъпления против човечеството. Обстоятелството, че Глава 14 от НК включва само някои от съставите на тези престъпления означава, че законодателят не е намерил за необходимо да промени съществуващите състави и да предвиди за тях по-високи наказания (каквато е световната практика). Това не означава, че ги е извел извън смисъла на понятието „престъпления срещу човечеството“, а не би и могъл, защото споменатата Глава 14 е създадена преди приемането на споменатия Конституционен текст.

г) В мотивите към Решение № 7 от 2 юли1992 г. на КС на РБ по к.д. № 6/92 г. изрично се посочва, че „Употребените в международните договори изрази и понятия, които се съдържат като елементи в престъпни състави, предвидени във вътрешното законодателство, обаче могат да служат за смислово поясняване на тези състави или елементи от тях. В този смисъл международните договори, които имат наказателноправен характер и са ратифицирани и обнародвани, са част от вътрешното право.“ Именно такова е понятието“престъпления срещу човечеството“.

д) България е потвърдила, че се придържа към смисъла на това понятие и като е ратифицирала на 11.04.2002 г. Римския статут за създаване на Международния наказателен съд (вж. чл. 7 от него).
3. Течението на давността не е елемент от престъпния състав и за него не може да се приложи ограничението на мотивите към Решение № 7 от 2 юли 1992 г. на КС на РБ по к.д. № 6/92 г., че „Обявените по този начин деяния за престъпни от международните договори, за да бъдат включени във вътрешното наказателно законодателство е необходимо да бъдат установени признаците на престъпните им състави и наказанията за всяко престъпление с вътрешен законодателен акт (курсив мой), действието на който се определя в съответствие с изискванията на вътрешното законодателство“. За нея е меродавен смисълът, присъстващ в
конституционното понятие „престъпления против човечеството“, а не в предхождащото го заглавие на глава от Наказателния кодекс.

Абсурдно би било да се приеме, че българският законодател-учредител е вложил в конституционния текст на чл. 31, ал. 7 волята да борави с двойнствено понятия – едно за пред света в ратифицираните преди и след това международни договори, и друго – за вътрешна употреба.

4. Както при всяка норма, изразяваща наказателноправна репресия, и атакуваният текст не следва да се тълкува разширително. Вероятно по тази причина законодателят е намерил за необходимо да поясни обсега на т. 1 чрез т. 2. Тя обаче не добавя и не може да добави към понятието „престъпления срещу човечеството“ повече от това, което то съдържа, и затова всяко позоваване на нея при прилагането на закона и в частност на преходната разпоредба на параграф 36 от ЗИД на НК, обн., ДВ, бр.74 от 26.09.2015 г., неизбежно ще трябва да се ограничи до неговия описан по-горе смисъл. Опитът за разширително тълкуване на тази преходна разпоредба би могъл да се схваща само като опит да се редуцира смисълът на законодателния акт до абсурд.

5. Недопустимостта на разширително тълкуване премахва и необходимостта да се обсъждат литературните и граматическите достойнства или недостатъци на атакувания текст. Повече или по-малко съответен на най-добрите стандарти за формулиране на законите, той не създава нищо повече от вече съществуващото.
По тези съображения искането за обявяване на разпоредбата на чл.79 ал.2 от НК съгласно параграфи 2, 35 и 36 от ЗИД на НК, обн., ДВ, бр.74 от 26.09.2015 г., за противоречаща на Конституцията на Република България следва да се отхвърли като нямащо предмет.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах