Раят на садизма

Преди пет години „Игра на тронове” преобърна очакванията. Ето един фентъзи-сериал, който се фокусира не върху пророчества и книги със заклинания, а върху политиката и героите на своето средновековно царство – и през цялото време трупа милиони фенове. Сега HBO се надява на същия успех във футуристичната научна фантастика със „Западен свят”, скъпата телевизионна адаптация на филма на Майкъл Крайтън от 1973-а. Също като „Игра на тронове”, новият сериал се отнася по сериозен начин към любимите за феновете на жанра теми. Но ще може ли тематичен парк, пълен с дисфункционални роботи, да грабне въображението, както Вестерос го направи през 2011-а?

Също като оригиналния филм, действието на телевизионната поредица „Западен свят” се развива в специален парк, където посетителите преживяват тръпката на Дивия запад и общуват с удивително близки до човека роботи. Има револверни дуели, западняшки кръчми, проститутки и мъже извън закона. Дизайнерите на парка, водени от д-р Робърт Форд (Антъни Хопкинс) и Бърнард Лоу (Джефри Райт) са се наели да създадат мислещи, чувстващи машини, неотличими от хората, макар и предлагащи само възможни според готов сценарий реплики. В края на всеки ден паметта на роботите се изтрива и те започват отначало, чисти от всички преживени ужаси.

А ужасите наистина си ги бива. „Западен свят” е място на садизъм и извращения, които биха накарали вестеросците да се изчервят. Формулата за успех на сериала е: още повече насилие и още повече секс. Посетителите на парка се отдават на най-тъмните си страсти, измъчвайки мислещите машини по невоъбразим и безнаказан начин. Привлекателността на парка не е в илюзията за Дивия запад, а във възможността да бъдеш чудовище. Докато „Игра на тронове” се задълбочаваше във въпроси за легитимността на политическата власт, „Западен свят” се интересува от по-нихилистичния проблем за това как се отнасяме към тези, над които имаме абсолютна власт.

Въпреки цялата си жестокост, „Западен свят” включва и моменти със стъписваща красота и нежност. Широките пространства на Запада са противотежест на изкуствения живот и клаустрофобичността на лабораторията, в която роботите биват натъпквани. Съпоставянето между безкрайния пейзаж и цикъла на насилие в съществуването на страдащите машини води до прекрасна метафора за свободата: твоята свобода може да е неограничена, само ако друг я изгуби напълно.

В най-добрите си моменти сериалът има поетичен блясък: неговият свят предлага неограничени възможности, дори оптимизъм. Звездите Антъни Хопкинс, Джефри Райт, Танди Нютън, Джеймс Марсдън, Ед Харис… играят великолепно и зрителят остава напълно убеден в мотивацията на иначе добронамерени, почтени хора да създадат толкова сложни играчки и заплетени сюжети. Това е важна част от зрелището, защото можем истински да оценим значението на бъговете в историята, само ако си даваме сметка как е трябвало да се развие тя по плана на дизайнерския екип. Оттук възникват интересни въпроси за програмирането на роботите, какво им дава идентичност и как е осмислен животът им. Много от добрите произведения в научнофантастичния жанр работят с идеите за паметта и как тя ни оформя и подвежда, а „Западен свят” открива още неизследвани полета в тази област.

Със съкращения. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Ще направи ли „Западен свят” за научната фантастика това, което „Игра на тронове” постигна във фентъзито?“.