Забраната на кориди в Каталония отменена

Конституционният съд на Испания е отменил регионалния каталонски закон, забраняващ коридите с бикове, съобщава „Ел Мундо“. Съдът се аргументира с тезата, че нормативният акт е навлизал в компетенциите на държавата по културните въпроси. Много испански магистрати приемат обаче, че законът не е бил в противоречие с Конституцията.

Решението взима предвид, че Каталония притежава компетенциите да регулира публичните зрелища и закрилата на животните, както и че в рамките на тези компетенции може да включи принципна забрана с цел защита на животно. Но от друга страна, в упражнение на по-високите си компетенции държавата е създала закони, провъзгласяващи тавромахията за културно наследство. Това задължава автономната област да се съобрази с правата, които Конституцията запазва само за държавата.

Мнозинството конституционни съдии приема, че регионалното правителство на Каталония си е „присвоило” част от компетенциите на държавата в областта на опазването на общото културно наследство. Според съдебното решение „каталонският нормативен акт е омаловажавал държавните компетенции в културната област”.

Съдът добавя, че в културната област съществува „конкуренция на компетенциите”, която следва винаги да бъде решавана в полза на „съхраняването и стимулирането на ценностите, споделяни от общественото тяло”. Тъй като остава „неопровержимо, че тавромахията има безспорно присъствие в социалната реалност на нашата страна” и че представлява „израз на културния характер”, коридите „съставляват част от цялостното културно наследство”, което позволява на държавата „да се погрижи за запазването й”. В резултат каталонската забрана е отменена и тавромахията още веднъж е потвърдена като културно наследство на всички испански граждани.

Културното значение на коридата е упоменавано в законодателството още от 1991-а и е потвърждавано с регулационни актове от 2013-а и 2015 г. В последните случаи текстовете са приети, въпреки тогавашното действие на каталонската регионална забрана върху бикоборството. Конституционният съд в случая отхвърля презумпцията за заварено положение на регионалната забрана, тъй като приема, че духът на по-силно обвързващите национални закони е изрично насочен към запазването на този културен феномен.

Конституционният съд изрично отбелязва като противоконституционни формулировките в каталонския регионален закон, разширяващи забраната отвъд първоначално дефинираните компетенции на автономията. Съдът се позовава и на чл. 46 от Конституцията, разпростиращ държавната роля в съхраняването на културните форми „сред всички народи на Испания”.