Подаръците за онези, които имат всичко

„Даром получихте, даром давайте.”

Еклектична сбирка от копия и уникати представя изложбата „Подаръкът” в Музея за история на София. При първия поглед вляво от входа на залата зрителят може да реши, че вижда оригинала на Витошката грамота на търновския цар Йоан Шишман (1371-1395) за Драгалевския манастир. За съжаление, става дума за копие. Зала на втория етаж в сградата на бившата Централна баня представя разнообразна колекция от ценности с историческа и естетическа стойност, минали през ръцете на българските държавници от ХІV до ХХІ в. Някои от експонатите са просто куриозни. Всички освен грамотата са оригинали.

Непосредствено до копието на грамотата е експониран ферман с дарствен акт на османския султан Мурад V за манастир край Габрово. Мурад царува кратко през драматичната за България 1876 г., непосредствено след смъртта на Абдул Азис І и в края на Априлското въстание. Малцина биха се спрели пред този документ, но личността на султан Мурад заслужава внимание. Френски възпитаник и вероятен реформатор, той е свален от власт заради предполагаемо умствено заболяване. По-вероятно е хардлайнерите в османската администрация да са премахнали падишаха не защото е бил луд, а за да не промени нещо в старите, кървави османски нрави.

Реликви от различни епохи са наредени в обща изложба с подаръци за тоталитарния лидер Тодор Живков в Музея за история на София.

Подаръци от различни родни организации за княз Фердинанд

Налъми с украса от седеф, подарени от Стефан Стамболов на съпругата му Поликсена

Модел на локомотив, дарен на цар Борис Трети и Йоана Савойска за сватбата им

Разкошна art déco ваза от ковано желязо и кристал, подарък за княгиня Мария-Луиза си струва да бъде видян, но е поставен ниско и кураторите са се видели принудени да поставят съда под ъгъл. Вазата със сигурност би стояла добре на висока полица над камина в някой дворец.

Макет на военен кораб, дарен на Тодор Живков от моряците от Севастопол

Мегила – дар за Йосиф Аврам Барух от годеницата му

Един от подаръците, предназначени за българското царско семейство по повод раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски в 1937 г., е колкото разточителен, толкова и забавен. Министърът на народното просвещение д-р Николай Петров Николаев е връчил на щастливите родители ковчеже с малък скиптър и „държава” или кълбо с кръст. За кого са регалиите? За царуващия баща или за новородения му син? И дали дарителят се е надявал неговият подарък да стане част от церемониалния реквизит на династията? На ковчежето пише, че скъпият подарък е за престолонаследника. Може би г-н министърът мъничко се е увлякъл във верноподаническото си чувство – и в това има нещо симпатично. Само десет години по-късно светът е щял да бъде съвсем различен, а момчето, получило скиптър още при раждането си, е трябвало да замине в дълго изгнание с овдовялата си майка.

Регалии за престолонаследника Симеон, изработени от проф. Васил Захариев.

Генералният секретар на Българската комунистическа партия, председателят на Държавния съвет на Народна република България, първият партиен и държавен ръководител (1956-1989), другарят Тодор Живков е достойно представен с част от подаръците, връчвани му от съветските другари, от прогресивното човечество и от всички по света. Основната част от тази куриозна сбирка се съхранява в Регионалния исторически музей в родния град на диктатора, но няколко експоната са изложени сега в София. Съветските подаръци не са особено изненадващи, особено старателните пропагандни изображения и макетите на бойни кораби. Част от даровете на иранския шах и от революцинния ръководител на Великата социалистическа народна либийска арабска джамахирия донякъде разочароват с баналността си: подноси и не особено добре изработени кутии за шах и табла, каквито днес могат да се купят в кой да е арабски магазин на ул. „Цар Симеон”. За съжаление, по-интересните одежди и оръжия са останали в Правец.

Куриозен подарък, наименован „кутия за бижута от България за Тодор Живков“

Подаръците от Япония обаче представляват истински куриоз: на първо място стои голяма златотъкана завеса с рисунка на връх Фуджи е обявена от екипа на правешкия регионален музей за изработена в традиционния стил укийо-е. Разбира се, укийо-е или „картините на нетрайния свят” са изображения, изработвани по съвсем друга технология – обикновено това са отпъчатъци от дървено клише върху хартия. Другият любопитен предмет от японската витрина е декоративна реплика на самурайски шлем, твърде малка, за да обхване главата на възрастен мъж. Между разклоненията на неправдоподобно големия преден гребен към челото се спуска позлатен дракон, стар символ на монархическа власт, суверенитет и небесна подкрепа за владетеля. При мисълта за притежателя на шлема, неловко сгушен между две изискани гейши по време на посещение в квартала Гион в Киото, човек може само да се запита дали дарителите не са вложили известна ирония в самата помпозност на този непрактичен предмет.