67 мин. аплодисменти, 165 поклона за една вечер

Възхитителен и необичаен, влюбен в публиката си толкова, колкото и тя в него, хедонист, алтруист, изключителният Лучано Павароти, събрал в себе си талант и човечност, щеше да навърши 85 години на днешния ден, 12 октомври.

Когато стане дума за тенор с несъмнени данни, за есенцията на мъжкия оперен талант, в съзнанието на почти всеки ценител на това изкуство изниква името на Павароти. И не само това – именно той успя да хвърли мост между популярната и оперната музика, като привлече към високото изкуство дори тези, които никога не биха стигнали до него.

Когато бил съвсем малък, Павароти мечтаел да стане фермер. После открил неустоимата притегателна сила на футбола и като всяко италианско момче ритал топка с надежда да се окаже свръхталантлив спортист. Увлечението му продължило и след гимназията, но майка му много настоявала Лучано да стане учител. Междувременно от деветгодишен пеел всяка неделя в църковния хор. Затова пред учителството избрал музиката. Родителите му се съгласили, но поставили условие – ще му помагат 10 години, докато навърши 30. Ако дотогава не постигне успех, оставят го да се оправя сам в живота.

В самото начало на кариерата му лекарите открили у Лучано удебеляване на гласните връзки. Той решил, че с мечтата му е свършено. Но когато се възстановил след операцията, установил, че е получил точно гласа, за който винаги е мечтал.

През 1965 г., когато Павароти навършва 30, той все още не бил спечелил световна слава, но пеел на множество оперни сцени след дебюта си в „Театро Вали” през 1961 г. в „Бохеми” на Пучини, и имал достатъчно възможности да издържа себе си и семейството си. Всъщност през 1961 г. той печели Международен конкурс за млади изпълнители, което поставя старта на кариерата му. Масовата популярност обаче идва много по-късно – през 1990 г., когато също пее произведение на Пучини – „Nessun dorma”, на откриването на Световното първенство по футбол в Рим. Тогава известните по-късно като „Тримата тенори” Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго изнасят съвместен концерт, който скоро след това повтарят в древните бани на император Каракала в италианската столица под диригентството на Зубин Мета. Записът от този концерт е включен в Рекордите на Гинес като най-продавания музикален запис в историята.

Две години по-рано Павароти е вписан в Книгата на Гинес и като артист, който е излизал с най-продължителни поклони пред публиката си. На 24 февруари 1988 г. в Берлинската опера той е викан за поклон общо 165 пъти, а аплодисментите са продължили 67 минути.

Третото му вписване в книгата на рекордите е заради концерта в Сентръл парк в Ню Йорк през 1993 г., на който присъстват половин милион слушатели.

Павароти става първият тенор в историята на операта, който успява да изпее всички девет горно „до” в арията „Quel destin” в „Дъщерята на полка” от Доницети. Това му носи титлата „Кралят на горното „до”.

Но има и още една причина да бъде наричан „крал” – „крал на отмените”. Въпреки могъщия си талант, Павароти не се отличавал с постоянство и дисциплина. Отказвал концерти в последния момент и държал на нокти промоутърите. Няколко оперни театри развалили трайно отношенията си с него заради подобни прояви. През 1985 г. Чигагската „Лирик опера” разтрогнала договора си с Павароти след 15 години, защото за 8 от тях Павароти отменил 26 от 41 планирани изпълнения.

Павароти често бил упрекван за флирта си с популярната музика. Немалко почитатели на операта твърдят, че проектът „Тримата тенори” е принизил оперното изкуство. Мнозина упрекват лично Павароти за това, че често пее с поп и рок изпълнители, като „предава” високите стандарти на операта. За щастие, той не се съобразява с подобни изказвания и продължава да отваря вратите на високото изкуство за тези, които дотогава не са имали достъп до него. Привлича много млади хора към идеята за красотата на операта. Сред приятелите му са знаменитости от всички други жанрове, за Павароти не е проблем да гостува в популярни телевизионни шоута и до днес той е единственият оперен певец, който е гостувал на „Шоуто в събота вечер”, едно от най-гледаните в американската телевизия.

Отношението на Павароти към публиката според твърденията на първата му съпруга е било почти любовно отношение. Безкрайната му жажда за приятели се прехвърля към почитателите му. Адуа Верони, за която е женен 34 години, преди да открие последната си любов – в лицето на личната си асистентка Николета Мантовани – разказва, че когато бил на концерт в един град, мениджърите не му позволили да се види на живо с поклонниците си, както правел винаги. Побързали да го отведат на официалния прием, устроен в негова чест. Лучано отишъл, но се заклел никога повече да не изнася концерти в този град и изпълнил заканата си.

През 2001 г. Павароти получава медала „Нансен” от Върховния комисариат на ООН за бежанците заради усилията му по събиране на средства за бежанците от цял свят. Лично Павароти с помощта на концерти и доброволна работа е успял да привлече повече от 1,5 млн. долара. Получавал е и много други награди за благотворителната си дейност, включително отличието на Червения кръст за заслуги пред човечеството.