Стефан Данаилов: Политиците не са будители, а възбудители

Политиците не са будители, а възбудители. Тяхната политика е на разделението, заяви Стефан Данаилов в предаването „Тази сутрин“ по Би Ти Ви. Актьорът сподели, че в Деня на будителите очаква обаждането на своя студент Влади Въргала, който всяка година на 1 ноември звъни на своя професор, за да го поздрави.  

Дали Данаилов би могъл да бъде символ на обединението като един Вазов, напромер, попита журналистът Антон Хекимян.

„Мисля, че бих могъл – не съм давал поводи за разделение на хората. Общо взето, около мен са се събирали… – отговори актьорът. – Макар че вече като представител на една партия, трудно могат да те възприемат като обединител другите… Това е големият проблем. Като преподавател в НАТФИЗ аз съм будител – защото въздействам на едни млади хора, отварям им очите в изкуството, което никак не е лесно. 

Сега ако ми зададеш въпроса политиците могат ли да бъдат будители, ще ти отговоря – как ще могат, те са възбудители. Затова казвам: сутрин съм възбудител в парламента, а следобед на лекциите в Академията съм будител. Политиците винаги правят така, че да има разделение. Сега особено около тези избори…“

Наричайки политиците „актьори“, Данаилов отвърна на Хекимян със забележка:

„Как актьори, какви актьори, да не обиждаме професията“.

Стефан Данаилов попита какво самочувствие на будители могат да имат професори от БАН, а и младите научни работници, „които утре ще станат академици“, след като работят с между 400 и 800 лв. заплати:

„Какво самочувствие могат да имат, да бъдат лидери, да поведат нацията?

По време на Възраждането какво са правели българите – независимо дали интелигенция, или нормални хора: те са строели читалища, църкви, училища. Защо са го правили – защото е имало друг дух. Много е трудно сега този дух да го върнеш обратно.

Днес е Денят на будителите. Добре, какво ще се случи? Освен, че в някакъв час пред президентството ще засвирят музиката на европейците, ще се вдигне знамето… и с това приключва. Затова сега ще седна и ще си поговоря с моите студенти в какво се състои Денят на будителите, най-малкото да извадя списъка и да им прочета кои са буителите – защото и тук може да има въпрос: кои са.“

Според Данаилов първите години на прехода – 90-91 година – са били ренесансови за България. Леви и десни смятали, че ще настане „цъфтеж в страната“. Баща му – също комунист – си отишъл разочарован от този свят. Очаквал друг социализъм.

„Аз съм пътник, дето се вика, ама не смея да се поддам на разочарованието. Но виждам какво е страданието на хората. И като заговорят политиците, че всичко е в името на България… то почва да свиква ухото и не ти прави впечатление. Това не бива да се случва“, каза актьорът.

Защо влязъл в политиката, защото било интересно. Като станал партиен секретар на Народния театър, приятели като Коко Азарян го питали: „Абе, Ламбе, за какво ти е това?“.

„Защото информацията, която отива нагоре, я дават хора, които са по-бездарни от тебе и ти удрят балтията. Бездарният човек не може да понесе по-талантливият да скочи над него. Да не говорим за звания, че беше страшна работа. Ти ме смяташ за талантлив – казал Данаилов на Азарян, – аз смяташ ли, че ако стане въпрос за един Коко Азарян дали може да оглави театър, да бъде главен режисьор, ще кажа, че не ставаш? Напротив“.

Актьорът признава, че БСП носи вина за прехода. И като пример даде как през 1947 г. БКП отменя Деня на будителите… Последва дълъг разговор за БСП, за браковете им с ДПС, за обещанието, което Данаилов получил от Орешарски, че ще направи бюджета за култура 1%, за Корнелия Нинова, която работела като трима мъже…

„Само могат да ми завиждат възбудителите“, върна се към работата си със студентите в НАТФИЗ актьорът.