Пришълеца срещу Хищника на балотаж

Резултатите от изборите са такива, каквито са – добри за едни, лоши за други, но справедливи за всички: Justice for All, пеят „Металика“. Все пак, демокрацията е механизъм, гарантиращ, че ще ни управляват, както заслужаваме, а не по-добре. Това вече не са „Металика“, а Джордж Бърнард Шоу. 

Първата част на това шоу свърши, предстои финалът. Преди изборите в социалните мрежи беше модерно който се сети да обявява своите 3, 5 или 7 причини да гласува за един или друг кандидат-президент. Предполагам, че сега ще прочетем причини, защо трябва да подкрепим Радев и Цачева, пък макар и с отвращение.

Вероятно някой ще каже, че генерал Радев все пак е учил в Америка, а не в Москва и никой не е подлагал на съмнение дипломата му. Друг би предпочел Цецка Цачева, която се обяви за „убеден демократ, републиканец. Привърженик съм на евроатлантическите ценности“. Освен това, ако Хилари Клинтън спечели изборите, Цецка ще говори с нея на „европейски, български език“.

Аз обаче имам само една причина да не подкрепя нито Цачева, нито Радев – и тя се крие в моята колебливост: просто не мога да реша дали „ревизирането на отношението към НАТО и ЕС“ – от страна на Радев, е по-недопустимо, отколкото поставянето на „държавния интерес над човешките права“ – от страна на Цачева.

На проевропейски настроеният гласоподавател не му е лесно. Изборът между кандидатите на балотажа – подкрепящи падането на санкциите срещу Русия, без сериозни промени в руската външна политика – е като избор между Пришълеца и Хищника от известния хорър: КОЙто и да спечели, човечеството губи.

Демокрацията действително е механизъм, гарантиращ, че ще ни управляват, както заслужаваме, а не по-добре.