Не сме просто бедни, ние сме гладни. Този лозунг, издигнат на протеста на учените на 16 ноември, не трогна властта – а митингът бе заради нея, определила за българската наука през 2017-а оскъдните 78 милиона лева. Парите не стигат дори за заплати – покриват едва 85% от възнагражденията за годината.
„За да бъдат покрити заплатите на учените, са необходими 98 милиона. За да има нормално съществуване на една съвременна европейска научна организация, са необходими 175 млн. лева“, заяви проф. Евелина Славчева.
„Площад Славейков“ покани председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров, за да изследваме генезиза на отношението към учените у нас. В течение на разговора излязоха и други теми, включително и подготвеният в Академията труд „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“. От него разбрахме кои според науката би трябвало да са основните приоритети на нашата държава – най-бедната в Европейския съюз.
Стефан Воденичаров е машинен инженер, учен и академик на БАН, между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в първия кабинет на Бойко Борисов. Той е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София. Автор е на повече от 70 патента. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.
По време на председателстването на акад. Воденичаров на БАН той продължава да оглавява Института по металознание. В този период към него са прехвърлени 108 750 лв. от Фонд „Научни изследвания“. Според данните на финансовата инспекция парите са спечелени от института, но има нарушения на процедурата и трябва да бъдат върнати.
Акад. Воденичаров е в края на управлението си в Академията на науките. Предстои избор на нов председател, кандидатите за поста са чл.-кор. Николай Милошев (заместник-председател на БАН, бивш министър на образованието и науката в служебното правителство на Марин Райков, а преди това – директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН) и акад. Юлиан Ревалски (директор на Института по математика и информатика на БАН, през 2011-2012 г. е бил заместник-директор на института).
– На протеста на учените от БАН на 16 ноември бяха поканени представители на властта. Никой не дойде. Очевидно нямат желание да влизат в дебат за корекция на бюджета ви. Определили са ви 78 милиона лева за догодина. Меглена Кунева пък твърди, че държавата дава 350 милиона за наука. Бихте ли разяснили разликата в тези цифри?
– Тези 350 милиона са парите по европейската програма за наука и интелектуален растеж, за която трябва до средата на февруари да се подадат проекти за 4-5 центъра за върхови постижения и за около 10-ина центъра за нови технологии и за центрове за компетентност.
– Тези пари обаче не са за заплати?
– Около 60-70% от тях ще бъдат за строежи и купуване на апаратура. Много малко от парите ще останат за научни изследвания. За заплати пари няма. През 2009 година рязко бе намален бюджетът на Академията. Министър Дянков го смъкна с 59 млн. лв. и стана 95, 7 млн. лв. С този непрекъснат недоимък нещата стигнаха дотам, че заплатата тази година на един млад учен, при минимална заплата 420 лв., е 450 лв. Което означава, че разликата в заплащането на една хигиенистка и младия учен е 30 лева. Нова неглижиране и забравяне от всички, които досега управляваха страната, не е добре.
– Бюджетът на БАН е 0,3% от държавния бюджет, а в културата е 0,6%. От години и те, и вие се опитвате да стигнете до 1%, защо не успявате?
– Болката при мен е, че във всички малки държави в така глобализиращия се свят съществува желанието да бъдем изравнени, да се загуби националната ни идентичност и корени, което не води доникъде. Държави като България трябва да бъдат много внимателни със запазване на духовността и чувството за принадлежност към нацията. Виждате какво се случва, с всички тези емигрантски вълни. Най-талантливите ни деца заминават да работят и учат другаде. Не е въпрос само с демографската криза, който е много крещящ, а че губим своите корени.
– Борис Акунин има едно есе, в което пише, че в момента културният слой се сравнява с кореновата система – наблюдаваме сблъсък на съзнателното с подсъзнателното, което разглежда като отказ за признание на авторитети по цял свят.
– Хубаво е казано и много точно. Губенето на корените, които трябва да ни държат и да ни сплотяват, е въпросът. Акад. Антон Дончев винаги казва, че трябва да се садят дъбове, които растат със стотици години и дават сянка – а не дръвчета, които изсъхват до 2-3 години. В този символ има много неща.
– Да се върнем на тези 350 милиона. За какви проекти ще бъдат използвани?
– Те са разделени във връзка с пътната карта за развитие на науката в България. Например мехатроника, IT технологии, биотехнологии, здравословни храни. Ако се върнем към корените – в тези проекти няма средства, насочени към хората с хуманитарни специалности. Виждате какво става в момента с културата, тези пазители на българската духовност, никой не се грижи за тях. Никой не ги слага в плановете си.
– Под статията за вашия протест стои коментар, който може би обобщава отношението към вас: „Ами учените какво са направили за българския народ?“.
– Ще ви кажа какво е направила Българската академия на науките през последните 40-50 години за България. Интернета го вкара БАН, компютърните технологии, ядрената енергетика, голямата химия, която имахме, биотехнологиите… всичко това е работа на БАН. Затова не трябва да се гледа на учените като на хора, които със своите занимания се стремят само да пишат статии и да задоволяват личното си любопитство. Всеки един учен от БАН е експерт в своята област – а когато една държава не се грижи да има експертно мнение, тя е кораб без кормило. Ако не развиваме технологиите, България няма да я бъде.
– Министърът на финансите на правителството в оставка Владислав Горанов заяви, че БАН трябва да се развива в посока на бизнеса.
– Цитатът на министъра ми е известен, но искам да отбележа, че 60% от индустрията на България по обем не е българска собственост. Нито една чужда фирма не влага пари за развитие на наука в България, защото те си имат собствени институции в собствените си държави. Останалата част от индустрията има известен интерес към нас, но трябва да бъде много ясно казано едно: българските производители функционират в тесни ниши. Много от институтите на БАН работят с българските индустриалци, но това са малки и инцидентни поръчки. Министър Горанов не обръща внимание върху следното: БАН има три основни задачи. Първата ѝ е национален изследователски център. Втората задача е, че той е център на духовността на България. Третата е, че това е експертният център на държавата и когато нещо се случи, всеки се обръща към БАН.
– Проблемите в държавата стават все повече, но политиците като че ли не ви търсят, защо?
– Някои от тях ни търсят. Министърът на финансите е гледал само първата задача на БАН. Но факта, че сме експертен и духовен център, той просто е прескочил.

Проблемът на България е, че всеки, който дойде да я управлява, неговият времеви период е 4 години, до следващото гласуване. На власт идва нова партия и тя влиза в 4-годишния цикъл, заявявайки: „Тези преди нас не направиха нищо, започваме отначало“.
– Искате да кажете, че държавата притежава във ваше лице ферари, а го използва, за да оре с него нивата. Това е метафора, но видимо не ви използват в пълния ви капацитет?
– Изобщо не оценяват капацитета на академията. Според мен проблемът на България е, че всеки, който дойде да я управлява, неговият времеви период е 4 години, до следващото гласуване. На власт идва нова партия и тя влиза в 4-годишния цикъл, заявявайки: „Тези преди нас не направиха нищо, започваме отначало“. Когато винаги започваш отначало, къща не можеш да построиш, къща се строи с надграждане. Ние нямаме национални цели за следващите 25-30 години. В Академията този материал е създаден заедно с учени от университетите (бел. ред. – подава книжно издание). „Национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България“ е труд, който стоя в парламента година и половина.
– Някой видя ли го, беше ли предложен за дебат?
– Гледаха го, но не се стигна до обсъждане. Нашето голямо желание е след като мина напрежението около президентските избори, да започнем да правим кръгли маси по „Национални цели и приоритети…“. Една кръгла маса беше направена за медицината и имаше интересни предложения. В проекта ще видите, че са разгледани всички аспекти на българския живот. Малкото средства, които имаме, трябва да бъдат насочени към изпълнение на тези цели. Тогава българските учени ще знаят, че целите ни са такива, ще работят по тях и ще знаят, че държавата застава зад тях.
– Бихте ли синтезирали целите накратко?
– Оформени са 5 национални цели. Първата е от суровините, които имаме, да се произвеждат продукти с допълнителна добавена стойност, чрез което ще се възстановят изгубени индустрии. Например в момента имаме цинк, олово и мед, които изнасяме в насипно състояние. По-рано от оловото правихме акумулатори, от цинка правехме други изделия, от медта стотици други неща, които като стока с добавена стойност се продаваха. Стойността им се повишаваше минимум 10 пъти. Още Карл Маркс е казал, че принадената стойност движи нещата.
– Следващата цел?
– Втората цел е земеделието, 92% от износа на България е на зърно. Това също е износ на принадена стойност, защото ако направим това зърно на тестени продукти, ще има друга стойност. Климатът у нас не е като в Охайо, в Щатите, и други безбрежни земи, в които се гледа само зърно – нашият климат е предназначен за други култури. Това, че през последните 20 години нямаме работещи индустрии, показва, че в момента България е една от най-чистите страни в Европа. Нямаме замърсяване и целта трябва да бъде да се създаде биоземеделие – знаете, че в биомагазините цените са десетократно по-високи от тези в обикновените магазини.
Трето, ние имаме толкова видове билки и специални растения, които, ако се върнат обратно на българската земя за производство, ще бъде чудо. Изгонихме хората от селата, трябва да си направим политика за семейни ферми, където да има затворен цикъл. Растениевъдство, животновъдство… Всичките тези хойгери край Виена, ако влезете в тях, когато продават собствен продукт, те не плащат данъци. Малките стопанства у нас, когато продават стока собствено производство, също трябва да бъдат освободени от данъци. Трябва да бъдат създадени стимули.
– А в България тази година бе наложен данък и на селските градини, върхът на цинизма.
– Четвърто, туризмът. Той трябва да стане индустрия и държавна политика. Над 40% от минералните извори на Европа се намират в България. Ако държавата се захване сериозно, ние можем да станем рехабилиционния център на цяла Европа. Имаме сградите, липсва ни културата на обслужване. В Германия, ако вие сте здравно осигурен, 10-15 дни в годината имате безплатно ходене на спа център. Един ден в такъв спа център струва 300 евро. С всички процедури. Тук за 150 евро ще ги носят на ръце и ще им пеят песни.
– И петата цел?
– В момента ние имаме няколко много силни области с високи технологии: софтуерът, компютърните науки, отбранителната индустрия, още няколко вида машиностроене. В тях сме на световно ниво. Понеже познавам добре отбранителната индустрия – тя работи само за износ. За тази година имаме над 600 милиона евро продукция, изнесена в чужбина.
– Какво точно имате предвид?
– Оръжия. Това е производство на световно ниво и държавата не подпомага тези производители. Тя трябва да застане зад добрите си производители, да им помага.
– Как да подпомага производството на оръжия?!
– Държавата трябва да определи кои са добрите й производители, да застане зад тях и да им помага.
Нашият призив, като учени и граждани, е да седнем всички и да се разберем. Да направим така, както стана в Тайланд, в Тайван, в Южна Корея, в Сингапур и още редица държави, тръгнали от нулата. Ние помежду си престанахме да си другаруваме, престанахме да се уважаваме. Това е лошото на обществото, нас трябва да ни обединят общите ни действия за бъдещето, иначе винаги ще бъдем разделени.
1 2
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение