Пане Динко, защо ме биете?

Полският град Бидгошч, в който група местни младежи нанесоха побой на шестима българи и турци, има печалната слава на националистически „център”. Междувременно във все по-затворената, ултракатолическа и националистична Полша, управлявана от местните консерватори „Право и справедливост”, Сеймът и Сенатът сериозно обсъждат дали страната да не бъде обявена за вечно владение на Христос и света Богородица, а имаше и други ексцентрични парламентарни идеи.

Патриотично настроени провинциални момчета се нахвърлят върху малка група български и турски студенти на трети декември. Това се случва в градския транспорт, побойниците видимо са почерпени, а българите и техните съседи са набедени за „сирийци” и освен удари получават и няколко обиди, например „ислямски свине”.

Патриотичният ни радар може да се обърка при тази не само тъжна, но и необикновена случка. Чия страна да заеме средностатистическият фен на Динко и Перата?

От една страна, поляците са прави, нали така? Какво търсят някакви си там съмнителни чужденци в тяхната страна? Още повече – турци, тоест мюсюлмани, сиреч сирийци, което ги прави араби, така де – расов враг. Пък и биячите са със социалния профил, така обичан от тукашните „патриоти”: озлобени запалянковци-скинари.

От друга страна – пострадали са наши сънародници, чисти българи от древната арийска кръв на болг-ариите, траките и атланто-кимерийците. Какво си позволяват тези поляци и дали агитката на някой все още неразформирован софийски футболен отбор да не нападне полското посолство за отмъщение?

Тези мисли не са мои, но допускам, че минават през главите на някои високи наши сънародници.